My personal Twitter

Twitter е един симпатичен уебсървис, който нон стоп те пита: What are you doing? И ти отговаряш, когато ти скимне.

Съвсем наскоро установих, че в къщи си имам един личен и супер тотален Twitter - малката ми дъщеря Ани. Тя, за разлика от уебсървиса задава въпроса What are you doing? на български, не приема мълчанието за отговор, а също така не се ограничава само до "Какво правиш?" ами задава и други (всякакви, хиляди) въпроси:

Акво прави тоси? - лекува хората
Ащо? - защото са болни
А таси кой е? - тази му е колега
Как се касва? - доктор Къди
Ащо? - защото майка и и баща и такова име са и дали, когато...
А тоси кой? - Личният Twitter неумолимо задава следващия въпрос, след като ти евентуално се отплеснеш с отговора на предишния, чрез което се гарантира краткия формат на отговорите до 149 знака.
Теси акво правят? - целуват се
Ащо? - защото се обичат
Ащо? (поемам си дъх) защото така се получава (този отговор е само бавене на топката докато измисля по-добър)
А се восим ли на оторчето? (тези резки смени на темата са понякога приятни, защото те избавят от необходимостта ти да си отговориш на въпроса "защо хората се обичат", за да можеш все пак да отговориш нещо и на детето си) Да, ще се возим.
Кога? - утре.
Кога ут'е? - утре надвечер
Адйече'р?! - да, тогава
Ащо? - защото е хладно.
Ащо? Защото слънцето се е скрило.
И тана тънно? - да, и стана тъмно.
Ани нейе страх тънно? - Ани е герой, айде да си лягаш...

Ta така, моят персонален, гениален и тотален Twitter.

Ренегат или Антихрист?

Гласувах за ГЕРБ, но в бъндъл получавам и бате Бойко. Човек ще ме запита: абе кого другиго, ако не бБ си имал предвид, когато си гласувал за ГЕРБ? Отговорът е: отговорен за моите действия онзи ден беше една част от моя мозък, която с годините разви концепцията за възмездие /справедливост и непрекъснато търси реализатор на тези въжделение по определени поводи. Понякога, тази част от моя мозък не търси съдействие от друга част на мозъка, упълномощена да менажира отдел "Логика", когато трябва да формира мое поведение - привидно правя ирационални неща, но само привидно...

От няколко години аз се чудя: Ренегат или Антихрист е бБ?

И мисля, че съм на път да разбера. Знаете, активният човек се стреми винаги към лимитите си. Цинично казано - към ниво на собствената си некомпетентност. (В случая с бБ - към премиерския пост) Толкова силно иска да върви напред, че в един момент познатия пейзаж около него изчезва и той нагазва в едни трънаци, едни тресавища - място, което никога не е виждал преди в живота си.

Но, според мен, точно в този момент, за кратък период от време, човек е същински. Поради безпомощността си той е, какъвто е наистина. Или ще започне да разчиства тръните или да хленчи и да обвинява другите.

И сега дойде време да се разбере - бБ ренегат ли е, тоест човек обърнал се срещу собствената си класа - късния соц естаблишмънт, който живее под знака на "Срамния хляб" (комплекса и ограниченията от получените даром блага и привилегии) или е Антихрист - зло, което те спечелва с изричане на глас на твоите мисли, за да пороби душата ти завинаги...