вторник, 8 декември 2009 г.

На този ден 2006-та година

2006-ТА ГОДИНА, 8-МИ ДЕКЕМВРИ, КЪМ 8 БЕЗ 15 ЧАСА, В НАС

Нормалното суетене преди излизане сутрин. Трябва да заведа Тина на градина. Симона се задава откъм детската стая със странна походка... Нещо беше изтекло отдолу. Спогледахме се и след 2 минути бяхме на улицата.

Метнахме Тина в детската и отпрашихме към вита. Беше малко екшън като по филмите: караш бързо, в насрещното, на червено - нямам много спомени как точно сме се добрали до клиниката.

Меткаме се в родилното отделение, връзват Симона за някакви уреди, които отмерват честоти: бум, бум, бум, пак като във филм.

Доктор Райчева, която ще изражда още е в някакви таксита, задръствания.

А, то бебето няма да ни чака, започваме! - казва дежурната лекарка във вита.

- Напъвай! Сега!

Тик, тик, токчетата на д-р Райчева по стълбите. Метна се в манипулационната зала едва ли не в "цивилни дрехи".

След 25 дълги, за кибиците, минути Ани се появи на бял свят :-)



Честит Рожден Ден, Ани!

сряда, 14 октомври 2009 г.

questions whitout answers

For whom the bell tolls?



For whom she is getting dressed?

петък, 28 август 2009 г.

The Ghost in My Shell


I am starting to get worried…

The surreal reality in my head gets the upper hand over the real reality that my body sensors taste since I've cried for first time on earth.

The other reality is made out of both: hope and fear... I connect to it trough my brain in my shell.

Hope for the things I want to see in the real life, but agonizingly fail to happen.

And fear of the bad things that might happen, which I desperately try to prevent.

I was a small kid when I first realized that I can block evil by just thinking of it. It worked for so many years. But to picture all possible bad, evil and ugly situations that could eventually happen around me and the people I love, I had to let the fear rule my mind. It opened the ugly side of life, so I received hints of all possible pain that may arise. I thought of it, and the moment it was gone. That’s the simple technology behind the trick. I was so happy as it worked 110% for me and for those close to me. Also, in the very few times when I was distracted (I was happy or in love) and failed to block it, it happened. This inexorably confirmed it.

This is how my mother died…

I'm kiddin. You cannot stop people from dying. I will not be seduced to the dark side by trying to prevent the life to go its divine way. But it worked pretty much for everything else in between birth and death.

Ok, I know. As "those arguable bad things" never happened, many skeptics among you would argue, that they wouldn’t have happened anyway J. But this is a lost dispute, as neither side can be rational. But what I know quite well, are the dreams that flashed through my mind in the hundreds of nights of my life.

But this, kinda gift, took its tall.

The fear slightly took over my mind and started to rule myself. Pretty much everything that’s inside my shell obeyed this demonic power. I could prevent bad things to happen by blocking them with a single thought in one another metaphysic reality, where they are projected first before they materialize in this dimension.

But I drowned in a toxic fear more and more in this very reality.

I had to do something…

It was clear that I couldn’t abandon my duty to care for the ones around me. Understand, to fear for them.

After years of seeking, trials and errors, hard and long adaptation, I embraced hope as a weapon that was supposed to change things for good. It was hard. It turned out that to fear is far easier then to hope. By that I mean, to be able to hope, despite the mountains of despair surrounding us. And not losing hope even when you think its dangerous for you and for those you love.

As you know, everything that we do, think and feel is changing us genetically. In my shell the old fear fashion still exists, contained by the new hope trend.

And it feels like a war. A war between angels (hope) and demons (fear).

As in the Night and Day Guard, there cannot be a winner. It’s a never-ending struggle between two powers that build our metaphysic reality.



But it's so surreal for my senses…

I really cannot draw a line between that and this reality anymore…

Is insensitivity, passivity and impartiality the way out for me?

четвъртък, 23 юли 2009 г.

My personal Twitter


Twitter е един симпатичен уебсървис, който нон стоп те пита: What are you doing? И ти отговаряш, когато ти скимне.

Съвсем наскоро установих, че в къщи си имам един личен и супер тотален Twitter - малката ми дъщеря Ани. Тя, за разлика от уебсървиса задава въпроса What are you doing? на български, не приема мълчанието за отговор, а също така не се ограничава само до "Какво правиш?" ами задава и други (всякакви, хиляди) въпроси:

Акво прави тоси? - лекува хората
Ащо? - защото са болни
А таси кой е? - тази му е колега
Как се касва? - доктор Къди
Ащо? - защото майка и и баща и такова име са и дали, когато...
А тоси кой? - Личният Twitter неумолимо задава следващия въпрос, след като ти евентуално се отплеснеш с отговора на предишния, чрез което се гарантира краткия формат на отговорите до 149 знака.
Теси акво правят? - целуват се
Ащо? - защото се обичат
Ащо? (поемам си дъх) защото така се получава (този отговор е само бавене на топката докато измисля по-добър)
А се восим ли на оторчето? (тези резки смени на темата са понякога приятни, защото те избавят от необходимостта ти да си отговориш на въпроса "защо хората се обичат", за да можеш все пак да отговориш нещо и на детето си) Да, ще се возим.
Кога? - утре.
Кога ут'е? - утре надвечер
Адйече'р?! - да, тогава
Ащо? - защото е хладно.
Ащо? Защото слънцето се е скрило.
И тана тънно? - да, и стана тъмно.
Ани нейе страх тънно? - Ани е герой, айде да си лягаш...

Ta така, моят персонален, гениален и тотален Twitter.

четвъртък, 9 юли 2009 г.

Ренегат или Антихрист?

Гласувах за ГЕРБ, но в бъндъл получавам и бате Бойко. Човек ще ме запита: абе кого другиго, ако не бБ си имал предвид, когато си гласувал за ГЕРБ? Отговорът е: отговорен за моите действия онзи ден беше една част от моя мозък, която с годините разви концепцията за възмездие /справедливост и непрекъснато търси реализатор на тези въжделение по определени поводи. Понякога, тази част от моя мозък не търси съдействие от друга част на мозъка, упълномощена да менажира отдел "Логика", когато трябва да формира мое поведение - привидно правя ирационални неща, но само привидно...

От няколко години аз се чудя: Ренегат или Антихрист е бБ?

И мисля, че съм на път да разбера. Знаете, активният човек се стреми винаги към лимитите си. Цинично казано - към ниво на собствената си некомпетентност. (В случая с бБ - към премиерския пост) Толкова силно иска да върви напред, че в един момент познатия пейзаж около него изчезва и той нагазва в едни трънаци, едни тресавища - място, което никога не е виждал преди в живота си.

Но, според мен, точно в този момент, за кратък период от време, човек е същински. Поради безпомощността си той е, какъвто е наистина. Или ще започне да разчиства тръните или да хленчи и да обвинява другите.

И сега дойде време да се разбере - бБ ренегат ли е, тоест човек обърнал се срещу собствената си класа - късния соц естаблишмънт, който живее под знака на "Срамния хляб" (комплекса и ограниченията от получените даром блага и привилегии) или е Антихрист - зло, което те спечелва с изричане на глас на твоите мисли, за да пороби душата ти завинаги...

петък, 26 юни 2009 г.

Clash of civilizations

Ахмед Доган и българската импотентност

Ахмед Доган е не само единственият солиден политик, но и единствения мъж сред тази шайка пусита с пишки в българския политически естаблишмънт. Бързам, сакън някой trigger happy френд да не ме зачеркне, да кажа, че никога не съм гласувал за него и не мисля да гласувам, защото ако в бг реалността има ситски лорд, то той е Дарт До'ан.

Но поредната тирада срещу него показва, че за жалост още няма джедай, който да му се опре. Поводът е известен. Дарт До'ан обяснява на стотина отрудени хора как работи реалната политика в бг. И ако те искат да не серат в дупки (септични ями), примерно, и през останалата част от 21-ви век, ами да имат централна канализация, то нещата ще се случат по този начин...



2005-та Доган разказа за обръчите и тогава се забеляза подобна реакция. За мен ситуацията е следната: останалите български политици са слаба, суетна, безидейна и мързелива каша. Те просто не знаят как да предизвикат упадъка на Доган. Те чакат той да "сгафи" нещо (тоест да си падне на собствения меч) и избухват в словесни тиради подобно на кучета, които се натискат, когато си с лице към тях и се пеняват лаейки след като ти видят гърба, ерго като си в уязвима позиция.

Но това е реактивност, хора. Когато все следваш събитията, а не ги предизвикваш, ти си обречен да си багаж. И сега, седят те останалите бг политикани и си натискат парцалите, а в главите им мрак и само една едничка завист; ей тоя Доган, майка му шейба, баси колко кинти има и тн. Тези педали всъщност му завиждат, което автоматично означава, че те искат да са като него - да имат властта да преразпределят чуждия ресурс (парите са на данъкоплатците от германия, франция и холандия основно) с неговите мащаби. Никой не иска всъщност справедливост. Никой не иска благосъстояние за хората. Те искат едно единствено нещо... да са на мястото на Доган. Но Дарт До'ан това сам си го направи. И сигурно му е струвало много. По принцип сметката всеки си я плаща :-). Но аз за себе си, за пореден път се убедих, все още не се е родил този джедай, who will bring balance to the force...

По принцип аз, като един отявлен почитател на конспиративните теории, да знам, че щом на един му знам името, то той 100% е марионетка. Но преди време от един приятел чух, как един негов приятел от негова страна, случайно попаднал на събиране на кукловодите на Доган - едни чичовци от ДС за тези, които не се досещат. Та там обсъждали дали да го разкарат или не - него, Доган. Срещата протекла по горе-долу следния начин. Нали се сещате, че този разказ може и нищо с реалността да няма - все пак е пре-пре-разказ за среща на екс ченгета :-). (BTW, как се попада случайно на среща на екс-ченгета?! Странни приятелства поддържа моя приятел...)

екс ДС 1 (разпалено): Ей, на тоя татарин много му порасна работата --
утвърдително шумене и сумтене сред останалите ексес
екс ДС 2: Дали да не го -- да не му -- сещате се --
умислена тишина, дълги физиономии. на един даже пейсмейкъра му се чува.
екс ДС 3 (става прав): Не, определено е време да го --
екс ДС 4 (видимо по-стар): И какво ще стане като го --. Доги него го държим. Ако се случи вече да го нема, кой ще дойде?
споглеждане сред групата.
екс ДС 4 (с жест на освободител) Касим Дал. А Касим Дал е единствения неколега в ДПС. И ще извади етническата карта --
и така решават на Дарт До'ан да му удължат мандата с още неизвестно време.

Та това е драмата. От една страна имаш бездарни, реактивни, безидейни политици, а от друга кукловоди, които живеят със страх от сътвореното от тях уродливо минало...

петък, 5 юни 2009 г.

Спомних си една Барлинска самотност...

Тази песен отключи един много скъп спомен отпреди 17 години.

Бях студент в Лайпцих и реших през лятото да работя в Берлин. Плащаха по-добре. Обикновенно отсядах при Адаша на чекпоинт Чарли, в българското посолство. Бащата на Адаша беше консул в Германия.

Адаша беше луд, така и не разбрах дали + или - луд. Затова и беше така самотен. Всички го отбягваха. Той ме харесваше. По онова време бях твърде двуличен и често създавах силно убеждение у хората, че ги харесвам, макар в действителност да не ми пукаше за тях. Някой ден ще плащам за тези прегрешения, ако вече не съм започнал. Но предпочитам, аз да плащам, а не децата ми, защото Господ прилага един доста мръснишки трик - за нашите грехове, наказва децата ни. Знае как ще ни заболи повече...

Та Адаша, беше получил един от своите мозъчни спазми и по време на телефонен разговор с украинската си приятелка беше решил, ама ей така както е в телефонната кабина, че тя нещо го барбаляка, беше изревнувал юнашки и беше отпрашил с влака към Лвив, за да и "...направя главата мека, адаш!", докладва той по-късно.

Слизам аз от колата на Дъртито, който ме метна от Лайпцих до Берлин. Имам ясен план - един приятен микс от уговорки и очаквания - как ще разчитам да нощувам при Адаша, как ще обиколим кръчмите за пореден път, ще си изкараме приятно, а на другия ден ще отида до фабриката дето имах назначение от университета за работа и нещата ще се наредят.

- Ами той е в Украйна. Така каза майката на Адаша, жената на консула ни в Германия. Аз преглътнах все едно имах стъклена вата в гърлото, метнах прощален поглед към декарите държавен апартамент зад гърба и, и си отстъпих назад, по стълбите надолу, през входната врата, та чак до улицата.

Там, в нощен Берлин, в близост до бившата Берлинска стена, на легендарния чекпоинт Чарли за първи път в моя живот ми стана някак си...самотно. Не много, но все пак самотно. Помотах се без ясна идея как ще пракарам нощта.

Прекарах я на една пейка. Като един дисциплиниран "стопаджия" си носих хавлията, с която се покрих, за да не ми е студено. Даже успях да я подгъна по такъв начин, че хем съм покрит, хем ми е подгъната под главата и ми служи за възглавница - перпетуум мобиле. Портмонето си го сложих в гащите, за да не ми го откраднат, а ръката си увих 3 пъти около дръжката на раницата. когато човек спи на улицата може всичко да му се случи...

Към 5 ме събуди едно куче, което се опитваше да ме близне по лицето. Скочих, протегнах се, мислейки си като един прилежен хипохондрик дали не съм се заразил с тения и се втурнах към метрото. Чакаше ме дълъг път.

От спирката на Александерплатц взех Ес-бана посока запад. За първи път пътувах 1 час и около мен все град. Берлин беше първото ми голямо ърбан изживяване. Един цял час от ЦЕНТЪРА до някой от по-крайните квартали. Но това не е всичко. След това взех автобус за още 40 минути докато стигна предградието Ораниенбург. Там беше заветната фирма, за която имах направление, един вид предварителна уговорка да се явя за сезонна работа.

Намерих фирмата. За стъклопакети една такава. Показах бележката и сърцето ми се сви. По начина, по който чичкото ме изгледа, разбрах, че всичко е било напразно. Понякога като не върви - истински не върви. Лоша конюнктура. Променена ситуация, вече нямали нужда от помощник. С натежали крака се качих на автобуса и се върнах до началната спирка на метрото. Беше ми тъпо, но в мен винаги е имало едно чувство - една убеденост - отчаянието никога не го е имало за повече от 5 минути.

Попсувах си наум, за да ми олекне и се метнах към центъра на Берлин. Там намерих Manpower - посредник между капиталисти и хора, които разполагат само с ей тия две ръце. За нула време ми уредиха работа. В друга фирма за стъклопакети. Казах, че имам опит. хаха. Чичото дето ме отряза зверски няколко часа преди това, незнайно защо, ми показа цялото производство. Сигурно, за да полира гузната си съвест. Но той ми свърши неоценима услуга, защото преди да ме наемат ме питаха гаднички въпроси, и аз направо ги разбих. Абе ученото си е учено, беше коментара от капиталистическия лагер.

Но имаше един проблем, първата плата щях да получа след 1 седмица. А бях останал само с 20 марки. Нито имах къде да нощувам, нито имах пари.

Седя аз на тротоара срещу разкошно осветената сграда на Пантеон Музеум. Срещу мен е почти ирационалната красота сътворена от човешка ръка. Аз съм много малък на фона на този огромен бароков комплекс. И отново се появи тази самотност. Беше ми наистина трудно да си я обясня... Моето начинание беше наистина супер банално: от един град отивам в друг град за да работя, да спечеля някоя и друга пара и да се прибера. За какво бяха тези тръшкания и терзания. Затова, че няма къде да спя??? баси и скучния тип, дето ще се депресира от тази подробност.

Извадих тетрадката си и започнах да си пиша...впечатленията от деня. И тогава осъзнах причината за самотността си. Нито един човек в този 3 милионен град не му пукаше за мен. По всяка вероятност и в цялата 90 милионна държава дереджето беше подобно. Лудият Адаш беше единственият ми приятел и той се беше изнесъл към Украйна да търси сметка на приятелката си...

Това е драмата на чужденеца. Няма нито едно сърчице и мозък, в които да живееш... И не само това, но го и чустваш. Няма енергия за теб. Ти си сам и самотен...

По едно време се осъзнах, че съм гладен и отидох в една гръцка таверна наблизо. Само след 2 месеца на съседната маса си седяли няколко кюрдски активисти на ПКК, когато в заведението влизат турски асасини и ги избиват като кучета.

Сервираха ми разкошна гирос порция, най-страхотно изглеждащото ястие в моя живот до този момент, което не докоснах изобщо. Чоплих, чоплих и оставих...

Не знам как съм стигнал до тамошния студентски град. Сякаш мозъкът ми беше включил на някакъв сейф режим и ме беше отвел на единственото място, където имаше шанс да съм, поне отмалко, сред свои - при студентските общежития.

Като в транс се огледах и избрах в кой вход да вляза.

Качих се на 4-ия етаж, не ме питайте защо там - имам си тайни причини. Позвъних на една врата, никой не отвори, позвъних на друга - пак никой.

Седнах на стълбите и се заоглеждах къде да разпъна хавлията. това чувство - Берлинската самотност - ме споходи наново. В този момент някой ме докосна по рамото, вдигнах глава и видях най-прекрасните унгарски очи...

Лятото се оказа едно от най-вълнуващите в моя живот дотогава. работих много, пари не спестих, защото всяка вечер с Едит ги харчехме къде ли не и за какво ли не :-)

Но тази Берлинска самотност, тя беше причината за всичко...

Аз не ставам и трябва да се доверя на компетентен лидер...

Получих мейл от Twitter. От потребител (дръжте се здраво) da upravlqvash? (Stavash_li) Един вид с име и фамилия се е зачленил човека. Един вид е започнал да ме следва. Тези са ми ясни, но аз съм позитивен и добронамерен човек, кликам. Виждам, потребителя с тъпото име следва 500+ а него никой не го следва. Аха, нещо по изборите ще да е, викам си. Вирални кампанийки, лошо няма.



Отивам по линка до сайт и виждам предложение за игра. Щом е за игра - на линия съм. Кликам пак и отивам на сайт с една единствена флаш игра. Вече съм сигурен, че е предизборна кампания, но не знам коя е партията зад нелепото име. Вече съм като Ван Хелсинк, който се е амбицирал да открие първоизтозника на злото (в случая притежателя на тъпия юзърнейм).

Изигравам и трите рунда на играта. В първия асфалтирам дупки с един валяк, във втория се боря с лабиринти, за да усвоя средства от еврофиндовете (!!! заеби), а в третия събирам боклуци с една боклуджийска кола. Значи, преодолях всичките тези баналности с цел да стигна до архипритежателя на гротескното Twitter-име. Не само че стигнах до основния причинител, ами за награда и ме изкараха негодник :-)



И тук като започна един смях...

Абе, ейш! Аз да не съм червена бабичка, че да ме хипнотизирате с тези мантри за "компетентните червени лидери"?!

После се замислих (винаги така правя) Какви са тези лидери, които си мислят че силата им не извира от хората, които предвождат???

Ама аз съм го написал още преди време...

Лелел как мразя да се самоцитирам :-)

сряда, 3 юни 2009 г.

Висша степен гей

Обобщената информация не е достъпна. Моля, кликнете тук , за да видите публикацията.

събота, 30 май 2009 г.

Един коментар, който никога няма да бъде одобрен...

Коментирах аз на блога на Вени Марковски...



Какво мислите, дали ще го пусне?

петък, 29 май 2009 г.

БСП и ДПС представителите в ЦИК: Не на синята коалиция! Защо? Шот не нъ кефи...

Побеснях тази сутрин. Нета изобилства с новини относно отказа на ЦИК да регистрира коалицията на СДС и ДСБ за парламентарни избори. Законови основания никъде не се цитират. При положение, че върховните съдилища се произнесоха вече и драмата около СДС се разнесе - кафеджията се върна при кафето си, няма спор, няма основания за спор и тн.

Тези маневри от страна на ДПС и БСП са ми ясни: ДПС се страхува, че ако СДС вземе около 8 процента от вота, то той ще стане 10 при изравняването и ще се сдружат с бат Бойко. И ДПС ще изпаднат от следващото правителство. ОК, ДПС имат стратегически интерес. Ами питам се БСП какво имат? Всъщнос нито една причина на този свят не оправдава погазване на закона. Нито една!!!

От известно време в стомаха ми има само киселини. Киселини от яд! В страната, в която имам рожденно право (този термин го научих наскоро от един приятел) хора от предишни поколения безчинстват. В разрез с всички обществени ценности, в разрез с интереса на собствените си поддръжници. И краят му се не види.

Стигнал съм дотам, че сега, на абсолютно доброволни начала пиша филмов сценарий за един частен филмов проект със следния простичък сюжет: в съвременна България, на един човек му писва и започва да избива с далекобоен снайпер боклуците от естаблишмънта. Ще е хит, гарантирам ви! За мен обаче, това е падение. Имам къде-къде по-красиви истории в главата си. Но то е от безсилие. Батман и другите комиксови килъри са се появили от безсилие през 30-те, когато изчадия като Ал Капоне са си пиели кафето с кмета и шефа на полицията на Чикаго.

Да, аз със сигурност ще гласувам. Ще е голям компромис за мен, защото аз смятам, че Костов е негоден. Ще е ужасяващ компромис за мен, гласувайки за тази коалиция ще дам гласът си за Мартин, който е джедай и за Костов, който е ситски лорд. ДСБ наистина е време да се отпише от закона за партиите и да мине по закона за вероизповеданията. Но то пък за коя ли партия в тази окаяна държава не важи това?

Мамка му, ще ги пратя в парламента и там ще ги следя изкъсо, защото сценария за снайпериста е почти готов...!

четвъртък, 28 май 2009 г.

Меглена Кунева, close encounters

Вчера се присъединих към срещата на еврокомисар Меглена Кунева в Хилтън. Тя наистина е чаровна дама. Присъстваше и Пат Кокс - лидерът на либералите в Европейския парламент. И той ми се стори чаровен ирландец с хм, странно, британски акцент. Любопитно е, че той подкрепя навсякъде изявите на НДСВ в предизборния сезон, но не съм го видял никъде с ДПС, които ще излъчат депутати към същата тази негова парламентарна група. И е много вероятно да са повече.

Обратно на госпожа Кунева. Тя наистина е политик! Само политик смело ще се изправи да говори по тема, по която тя самата съзнава и признава, че не е експерт. Според мен стана асиметрична дискусия. Госпожа Кунева получи каквото желаеше (публичност), но хората, които зададоха своите въпроси нищо не получиха. С изключение на чара и :-) Но все пак с помощта на г-жа Антония Първанова и г-н Минчо Спасов (нямаше как да не се заям за служебните БеЕмВета на подопечната му комисия за Защита на Лични данни) нещата се понаместиха. И то дотам, че аз лично научих нещо интересно: предстоящо приемане на закон, гарантиращ равни права при консумиране на медийно съдържание от инвалиди, представлява всъщност пробив в класическата защита на авторски права. Не схванах детайли, но основното разбрах.

Накрая еврокомисар Кунева сама призна, че се насладила на срещата си с интелигентни хора. Аз лично се отдадох на размишления.

Съзнавам, че това беше театър. Г-жа Кунева е притисната в ъгъла от липсата на доверие в НДСВ. Тя не се представи добре по въпросите които се разискваха. По скоро като политик, който умело заговаряше за краставицата, какъвто и въпрос за сирене да и зададеш. Но всички го видяха и разбраха. Видяха и, че се опитва да ласкае малкото общество пред нея. Няма проблем. Аз малко с недоумение следях в нета инфото как тя се опитва да се еманципира от НДСВ, и как от "лоялност" е съгласна кандидатурата и да бъде издигната. Винаги съм знаел, че определени индивида са супер важни за системата, но знам също така, че те не са по-важни от системата.

Естествено е като заклет отобрен играч, аз да недоумявам, но там на място, все пак някак си я разбрах. Както гледате така НДСВ с 2% електорална подкрепа, това е може би най-заможната група политици в момента. Търговете на военния бюджет са на второ място след тези за инфраструктура. Като добавим и търговете на Ники Василев (той ни "уреди" и с мотрисите Сименс) за дигитализация на най-голямата и сложна фирма в страната - държавната администрация - разните там милиони за семпли сайтове с по 5 формички, НДСВ кешира най-много пари през миналия мандат спрямо брой министри :-). Сигурно човек, който е наясно с това, не би се чувствал много удобно да се изправи пред хората и да иска доверие на кредит.

Накрая, във фазата на смол толкс вече, се запознах с Илия Лингорски - заместник председател на НДСВ - още един симпатичен човек от тази партия :-). Изобщо там са явно концентрирани приятни хора, с позитивно излъчване. Още си спомням ситската енергия, което лъхаше от шефа на партийната група на БСП, г-н Найденов, когато един път се намерихме един до друг като зрители на едно състезание по ски в Банско.

Та, в заключение, реших - ще си пусна гласа за Меглена Кунева на изборите за Европарламент, но не мога да гласувам за НДСВ на Местен Парламент. Ако някой от тях има желание може да ме пита защо!

сряда, 22 април 2009 г.

КРИЗа на разума от НАЦИОНАЛЕН маЩАБ

Вчера се потресох, но днес едва не получих удар!



За втора поредна сутрин вдигат празните кофи за боклук. Този път бяха с по-стар камион, по малко хора, но безумието си остава все същото.

Не мисля, че в правителството са глупави. Мисля, че много добре знаят, че така няма да се харесат никому.

Не наистина! Не мога да допусна, че са такива идиоти. Ама каква представа могат да имат за хората, ако все пак искат да им се харесат?

Те явно си мислят, че простосмъртните са такива плиткоумни кретени, които след като видят как щабните камиони вдигат празни кофи (полза 0! 10 милиона ибухани през комина), не се обръщат и не виждат, къде са принудени да играят децата им:



Просто ограбват хората си....

вторник, 21 април 2009 г.

Национална Криза на Разума

Тази сутрин се потресох.

Един чисто нов камион за 150 000 евра с надпис "Национален Кризисен Щаб", 7-8 щабни служители с нови щабни униформи, вдигнаха една след друга трите абсолютно празни кофи за боклук, които са на нашата кооперация, изтръскаха несъществуващия в тях боклук и се отместиха към тотално празните кофи на съседите. Там повториха същата пантомима.

Доколкото зная, целия водевил струва 10 милиона лева. Боже Господи, защо най-бедната държава в Европа харчи и малкото си пари толкова брутално идиотски? Идиоти, тотални идиоти, идиоти на квадрат. И няма механизъм, чрез който да ги спреш!!! Освен един...

понеделник, 13 април 2009 г.

На паркинга в Страната на Покупките



ВЪПРОС: ЗАЩО ТОЗИ Е ПАРКИРАЛ НА АЛЕЯТА ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ПАРКИНГА?
ОТГОВОР (ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР): МЪРЗЕЛИВ Е, 20 МЕТРА ХОДЕНЕ МУ СЕ СТРУВАТ НАПРАЗНИ УСИЛИЯ.
ДРУГ ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР: СЛАБ Е, 20 МЕТРА ХОДЕНЕ МУ СЕ СТРУВАТ НЕПОСИЛНИ УСИЛИЯ.
ТРЕТИ ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР: СЛЯП Е, НЕ ВИЖДА, ЧЕ Е СПРЯЛ НА АЛЕЯТА ЗА ДВИЖЕНИЕ НА КОЛИТЕ
ЧЕТВЪРТИ ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР: ИДИОТ Е, ВИЖДА И РАЗБИРА ВСИЧКО ПО-ГОРЕ, НО НЕ МУ ПУКА.
ЕЗОТЕРИЧЕН ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР: ТУК...

ГЛАС ПО ВИСОКОГОВОРИТЕЛЯ В СТРАНАТА НА ПОКУПКИТЕ: ПРИТИЖАТЕЛЙЪТ НА ДЖИП МЕРЦИДЕС С РЕГСТРАЦИОНИН НОМИР 6669 (ОХ, НЕДЕЙ!!! ТОВА Е ЛЮБИМИЯТ МОДЕЛ ТОЙОТА НА ТАЛИБАНИТЕ (ЪПГРЕЙДНАТИ МУДЖАХЕДИНИ) ДА СЕ ЯВИ НА ИНФОРМАЦИЯТА.

понеделник, 6 април 2009 г.

Отговор на загадката

На въпросът какво е това?

Отговорът е - убиец на компютри!

петък, 20 февруари 2009 г.

По жицата


Дъждът е толкова мокър, че се пропива в костите ти без никакво усилие. Джапаме с колегата в локвите, палтата ни са подгизнали, а около нас се чува само шумното звучене на капките.

Най-после съзираме колибата, в която трябва да се намушим. Досущ прилича на ‘дядовата ръкавичка’ – малко миризливо, относитено топло и препълнено с хора. Усещам лека толпина, която идва от тавана, някаква странна печка. Още на влизане съзирам мацката, с която имам среща. Тя също ни вижда, приближава се с лека усмивка и ни предлага чай, не много охотно. Поклащаме глави отрицателно. Докато разменяме няколкото приказки за добре дошли и кратко въведение в обстановката, едно от момичетата в ‘ръкавичката’ се провиква към нашата събеседничка:
‘Идват насам!’
‘Кой идва насам?’ – глупаво пита тя.
‘Тези, които чакаме!’

Бах ти, ‘Кой ли чакат тия?’ се питам аз и отминавам темата, тъй като мацката, с която си говорехме, вече лети нанякъде из ‘ръкавичката’. Виждам чуждоземците и се запътвам към тях с опъната напред ръка. Представяме се, разменяме няколко думи, даже изречение, естествено не подминаваме и ‘кризата’. Пфу, вече се изприщвам само като чуя за нея.
В разговора разбирам, че тези дето щели да идват, всъщност бил министърът на земеделието. Ти да видиш, и той ли ще се набута в ‘ръкавичката’?!?

Моя колега: Кой е министъра на земеделието?
Аз: Ти шегуваш ли се?!?! От къде да знам!
Той: По едно време беше Мехмед Дикме, ама сега?
Аз: ...??!!?/////

И двамате се гледаме в тъпо недоумение. По едно време той взима едно списание и започва да разлиства с отегчена физиономия, но все пак търсейки нещо. В един момент ми посочва нещо - снимка. Гледам Балканджи Йово, с една вежда ме гледа от списанието. Хм, поглеждам го въпросително, и питам ‘Това ли е?’. Прочитам отдолу под снимката - М.В. министър на земеделието. ‘Ми, добре!’, усмихвам се аз.

И тъй, в един момент настъпи някакво раздвижване, суета и т.н. Отварят импровизираната врата и влизат – Балканджи Йово, някакъв гном след него, една леко застаряваща секретарка, интелектуалец и две яки момчета. Шест човека наведнъж във вече препълнената ‘ръкавичка’. И сега вече започва интересното...

Оставам сразена от начина, по който Балканджи Йово съблича ямурлука. С отработено движение, което оставя дрехата във въздуха, докато интелектуалеца вече я държи здраво. Същото прави и гнома. Много пъти явно бяха тренирали това движение.
Не съм виждала дори истинска дама, която да сваля връхната си дреха с такава лекота и финес, а отзад да стои някой, чието предназначение е да я улови.
Господата сядат на една малка, тясна масичка. Започват да говорят с мацката която ни посрещна, с чуждоземците, те на български, с другите на английски. Радост за сетивата. В същото време интелектуалеца гушка палтата, като почти невидимо се озърта за място, където може да ги остави. Секретарката гледа Балканджи Йово в очите, следи всяко негово движение, всеки трепет. Ех, любоФ!
Двамата младежи стоят сериозно и гледат малко респектиращо. Единия плътно до вратата, обърнат с гръб към шефа, другият с лице към вратата и сериозно тъповат поглед.
От малката масичка се чува смях отвреме-навреме, някоя по-високо изказана реплика, но смислен разговор е трудно доловим. Сигурно защото сме малко по-далече, а не точно до тях, не чуваме есенцията на дискусията.

По едно време единия младеж излиза навън, застава пред вратата и запалва цигара. ‘Я, и това ли им разрешават в работно време? Не знаех!’
Още малко и господата са готови да напуснат ‘ръкавичката’, с която аз май вече съм свикнала. ‘Е, бак то нормал фъкинг лайф!’ – си казвам.

И тогава започват въпросите в главата ми
1) Мамка му, колко човека са нужни за да излезе министъра на замаделиято от уютния си кабинет и да дойде сред простолюдието???
2) И кой беше гнома с него?
3) Явно е некъв важен, щом така се съблича!
4) И още разни такива...

Естествено питам колегата – ‘Абе, кой е тоя, ниския?’
Той – ‘Г.Г. – домакина, така чух, не че го познавам!’ 

Бах ти, и двамата кви сме...Думи нямам, не знаем кой е министъра, кой е гнома, нищо, че ¼ България е негова, въобще. Залупени сме, ей, тц,тц, тц!

Та така, простата математика показва, че поне 4 човека са нужни на министъра, за да излезе. А да не говорим, че трябват и поне 2 коли, за да се придвижат! И какво, ние си плащаме като попове данъци, такси и т.н., а те си веят гъзовете сумати народ, за да го разхождат. Е, не съм съгласна, да знете!!!
Почувствах се като една лястовичка, кацнала на жицата, смирена и безропотна, в унисон с всички други, които също така живеят по правилата.

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Quiz: който познае пръв - печели!

Който пръв познае, какво е това на снимката - печели фанелка :-)



Бързам да поясня, че отговори от рода на "Азиатец", "Китаец", "Японец" и тн не са верни.

Ето тук малка подсказка... :-)

Благодарение на Събинката.