2006-ТА ГОДИНА, 8-МИ ДЕКЕМВРИ, КЪМ 8 БЕЗ 15 ЧАСА, В НАС
Нормалното суетене преди излизане сутрин. Трябва да заведа Тина на градина. Симона се задава откъм детската стая със странна походка... Нещо беше изтекло отдолу. Спогледахме се и след 2 минути бяхме на улицата.
Метнахме Тина в детската и отпрашихме към вита. Беше малко екшън като по филмите: караш бързо, в насрещното, на червено - нямам много спомени как точно сме се добрали до клиниката.
Меткаме се в родилното отделение, връзват Симона за някакви уреди, които отмерват честоти: бум, бум, бум, пак като във филм.
Доктор Райчева, която ще изражда още е в някакви таксита, задръствания.
А, то бебето няма да ни чака, започваме! - казва дежурната лекарка във вита.
- Напъвай! Сега!
Тик, тик, токчетата на д-р Райчева по стълбите. Метна се в манипулационната зала едва ли не в "цивилни дрехи".
След 25 дълги, за кибиците, минути Ани се появи на бял свят :-)
The surreal reality in my head gets the upper hand over the real reality that my body sensors taste since I've cried for first time on earth.
The other reality is made out of both: hope and fear... I connect to it trough my brain in my shell.
Hope for the things I want to see in the real life, but agonizingly fail to happen.
And fear of the bad things that might happen, which I desperately try to prevent.
I was a small kid when I first realized that I can block evil by just thinking of it. It worked for so many years. But to picture all possible bad, evil and ugly situations that could eventually happen around me and the people I love, I had to let the fear rule my mind. It opened the ugly side of life, so I received hints of all possible pain that may arise. I thought of it, and the moment it was gone. That’s the simple technology behind the trick. I was so happy as it worked 110% for me and for those close to me. Also, in the very few times when I was distracted (I was happy or in love) and failed to block it, it happened. This inexorably confirmed it.
This is how my mother died…
I'm kiddin. You cannot stop people from dying. I will not be seduced to the dark side by trying to prevent the life to go its divine way. But it worked pretty much for everything else in between birth and death.
Ok, I know. As "those arguable bad things" never happened, many skeptics among you would argue, that they wouldn’t have happened anyway J. But this is a lost dispute, as neither side can be rational. But what I know quite well, are the dreams that flashed through my mind in the hundreds of nights of my life.
But this, kinda gift, took its tall.
The fear slightly took over my mind and started to rule myself. Pretty much everything that’s inside my shell obeyed this demonic power. I could prevent bad things to happen by blocking them with a single thought in one another metaphysic reality, where they are projected first before they materialize in this dimension.
But I drowned in a toxic fear more and more in this very reality.
I had to do something…
It was clear that I couldn’t abandon my duty to care for the ones around me. Understand, to fear for them.
After years of seeking, trials and errors, hard and long adaptation, I embraced hope as a weapon that was supposed to change things for good. It was hard. It turned out that to fear is far easier then to hope. By that I mean, to be able to hope, despite the mountains of despair surrounding us. And not losing hope even when you think its dangerous for you and for those you love.
As you know, everything that we do, think and feel is changing us genetically. In my shell the old fear fashion still exists, contained by the new hope trend.
And it feels like a war. A war between angels (hope) and demons (fear).
As in the Night and Day Guard, there cannot be a winner. It’s a never-ending struggle between two powers that build our metaphysic reality.
But it's so surreal for my senses…
I really cannot draw a line between that and this reality anymore…
Is insensitivity, passivity and impartiality the way out for me?
Twitter е един симпатичен уебсървис, който нон стоп те пита: What are you doing? И ти отговаряш, когато ти скимне.
Съвсем наскоро установих, че в къщи си имам един личен и супер тотален Twitter - малката ми дъщеря Ани. Тя, за разлика от уебсървиса задава въпроса What are you doing? на български, не приема мълчанието за отговор, а също така не се ограничава само до "Какво правиш?" ами задава и други (всякакви, хиляди) въпроси:
Акво прави тоси? - лекува хората Ащо? - защото са болни А таси кой е? - тази му е колега Как се касва? - доктор Къди Ащо? - защото майка и и баща и такова име са и дали, когато... А тоси кой? - Личният Twitter неумолимо задава следващия въпрос, след като ти евентуално се отплеснеш с отговора на предишния, чрез което се гарантира краткия формат на отговорите до 149 знака. Теси акво правят? - целуват се Ащо? - защото се обичат Ащо? (поемам си дъх) защото така се получава (този отговор е само бавене на топката докато измисля по-добър) А се восим ли на оторчето? (тези резки смени на темата са понякога приятни, защото те избавят от необходимостта ти да си отговориш на въпроса "защо хората се обичат", за да можеш все пак да отговориш нещо и на детето си) Да, ще се возим. Кога? - утре. Кога ут'е? - утре надвечер Адйече'р?! - да, тогава Ащо? - защото е хладно. Ащо? Защото слънцето се е скрило. И тана тънно? - да, и стана тъмно. Ани нейе страх тънно? - Ани е герой, айде да си лягаш...
Ta така, моят персонален, гениален и тотален Twitter.
Гласувах за ГЕРБ, но в бъндъл получавам и бате Бойко. Човек ще ме запита: абе кого другиго, ако не бБ си имал предвид, когато си гласувал за ГЕРБ? Отговорът е: отговорен за моите действия онзи ден беше една част от моя мозък, която с годините разви концепцията за възмездие /справедливост и непрекъснато търси реализатор на тези въжделение по определени поводи. Понякога, тази част от моя мозък не търси съдействие от друга част на мозъка, упълномощена да менажира отдел "Логика", когато трябва да формира мое поведение - привидно правя ирационални неща, но само привидно...
От няколко години аз се чудя: Ренегат или Антихрист е бБ?
И мисля, че съм на път да разбера. Знаете, активният човек се стреми винаги към лимитите си. Цинично казано - към ниво на собствената си некомпетентност. (В случая с бБ - към премиерския пост) Толкова силно иска да върви напред, че в един момент познатия пейзаж около него изчезва и той нагазва в едни трънаци, едни тресавища - място, което никога не е виждал преди в живота си.
Но, според мен, точно в този момент, за кратък период от време, човек е същински. Поради безпомощността си той е, какъвто е наистина. Или ще започне да разчиства тръните или да хленчи и да обвинява другите.
И сега дойде време да се разбере - бБ ренегат ли е, тоест човек обърнал се срещу собствената си класа - късния соц естаблишмънт, който живее под знака на "Срамния хляб" (комплекса и ограниченията от получените даром блага и привилегии) или е Антихрист - зло, което те спечелва с изричане на глас на твоите мисли, за да пороби душата ти завинаги...
Ахмед Доган е не само единственият солиден политик, но и единствения мъж сред тази шайка пусита с пишки в българския политически естаблишмънт. Бързам, сакън някой trigger happy френд да не ме зачеркне, да кажа, че никога не съм гласувал за него и не мисля да гласувам, защото ако в бг реалността има ситски лорд, то той е Дарт До'ан.
Но поредната тирада срещу него показва, че за жалост още няма джедай, който да му се опре. Поводът е известен. Дарт До'ан обяснява на стотина отрудени хора как работи реалната политика в бг. И ако те искат да не серат в дупки (септични ями), примерно, и през останалата част от 21-ви век, ами да имат централна канализация, то нещата ще се случат по този начин...
2005-та Доган разказа за обръчите и тогава се забеляза подобна реакция. За мен ситуацията е следната: останалите български политици са слаба, суетна, безидейна и мързелива каша. Те просто не знаят как да предизвикат упадъка на Доган. Те чакат той да "сгафи" нещо (тоест да си падне на собствения меч) и избухват в словесни тиради подобно на кучета, които се натискат, когато си с лице към тях и се пеняват лаейки след като ти видят гърба, ерго като си в уязвима позиция.
Но това е реактивност, хора. Когато все следваш събитията, а не ги предизвикваш, ти си обречен да си багаж. И сега, седят те останалите бг политикани и си натискат парцалите, а в главите им мрак и само една едничка завист; ей тоя Доган, майка му шейба, баси колко кинти има и тн. Тези педали всъщност му завиждат, което автоматично означава, че те искат да са като него - да имат властта да преразпределят чуждия ресурс (парите са на данъкоплатците от германия, франция и холандия основно) с неговите мащаби. Никой не иска всъщност справедливост. Никой не иска благосъстояние за хората. Те искат едно единствено нещо... да са на мястото на Доган. Но Дарт До'ан това сам си го направи. И сигурно му е струвало много. По принцип сметката всеки си я плаща :-). Но аз за себе си, за пореден път се убедих, все още не се е родил този джедай, who will bring balance to the force...
По принцип аз, като един отявлен почитател на конспиративните теории, да знам, че щом на един му знам името, то той 100% е марионетка. Но преди време от един приятел чух, как един негов приятел от негова страна, случайно попаднал на събиране на кукловодите на Доган - едни чичовци от ДС за тези, които не се досещат. Та там обсъждали дали да го разкарат или не - него, Доган. Срещата протекла по горе-долу следния начин. Нали се сещате, че този разказ може и нищо с реалността да няма - все пак е пре-пре-разказ за среща на екс ченгета :-). (BTW, как се попада случайно на среща на екс-ченгета?! Странни приятелства поддържа моя приятел...)
екс ДС 1 (разпалено): Ей, на тоя татарин много му порасна работата -- утвърдително шумене и сумтене сред останалите ексес екс ДС 2: Дали да не го -- да не му -- сещате се -- умислена тишина, дълги физиономии. на един даже пейсмейкъра му се чува. екс ДС 3 (става прав): Не, определено е време да го -- екс ДС 4 (видимо по-стар): И какво ще стане като го --. Доги него го държим. Ако се случи вече да го нема, кой ще дойде? споглеждане сред групата. екс ДС 4 (с жест на освободител) Касим Дал. А Касим Дал е единствения неколега в ДПС. И ще извади етническата карта -- и така решават на Дарт До'ан да му удължат мандата с още неизвестно време.
Та това е драмата. От една страна имаш бездарни, реактивни, безидейни политици, а от друга кукловоди, които живеят със страх от сътвореното от тях уродливо минало...
