неделя, 18 юли 2010 г.

Усещане за затъване

Започва най-якото, желанието да се събереш и да се самоизмъкнеш. Желанието за споделяне с другите и прочее е за пусита. Сам се мотивираш и оправяш. И в крайна сметка ставаш ултимативния брониран монах :-). Никой с нищо не може да те докосне, впечатли или уязви - ти нищо не чустваш...

вторник, 29 юни 2010 г.

Въпроси и Отговори

В този пост има доста въпроси. Реших да дам моята версия на отговорите:

ЗАЩО доставчикът на пици пристига по-бързо от линейката на Бърза помощ?
- Заради финансиста на двата проекта: гладен човек в първия случай и здравната каса във втория.

ЗАЩО правят места за паркиране за инвалиди до ледената пързалка?
- За да дисциплинират прииждащите тълпи от кънкьори-идиоти.

ЗАЩО хората си поръчват двоен хамбургер, голяма порция пържени картофки и след това диетична кола?
- Захарта не им понася.

ЗАЩО кремвиршите за хотдог се продават в кутии по 10, а хлебчетата - в опаковки по 8?
- Ама че въпрос? А готвачът какво ще яде???

Освен това, запитвал(а) ли си се някога:
ЗАЩО жените не могат да си слагат очна спирала със затворена уста?
- Тук ме хвана натясно - напоследък само мъже съм виждал да си слагат очна спирала...

ЗАЩО думата >съкращение< е толкова дълга?
- Прав си - уволнение е с 1 буква по къса.

ЗАЩО трябва да кликнеш Start, за да затвориш Windows?
- Понякога си е бая проект това затваряне. А всеки проект си има начало, нали така?

ЗАЩО лимоновият сок съдържа изкуствени ароматизатори, а таблетките за миялната машина - натурален лимонов сок?
- Натуралният сок отмива изкуствените ароматизатори по-добре от стъклените чаши.

ЗАЩО не произвеждат храна за котки с вкус на мишки?
- Откъде знаеш, може да е точно с такъв вкус.

ЗАЩО на опаковките с храна за кучета пише: "Нов, по-добър вкус" - кой я е пробвал?
- Явно никой! Иначе щеше да се разбере, че е с вкус на мишки. Виж предния въпрос.

ЗАЩО стерилизират иглите, които ще бъдат използвани за евтаназия?
- Ти от кой век си, човече?! Отдавна минахме на еднократни.

Всеки e чувaл за неразрушимата черна кутия в самолета...
ЗАЩО не направят целия самолет от този материал?
- Няма да може да излети. Инженерството е куп гадни компромиси...

И ако летенето е толкова безопасно...
ЗАЩО залата за пристигащите на летището се нарича "терминал"?
- На кое летище това? На Враждебна се казва по друг начин.

Как са успели да сложат табелата "Забранено ходенето по тревата!" в средата на тревната площ?
- Не си видял дребния шрифт: "Освен в случаи на крайна необходимост като голяма и малка нужда, секс, пикник, меланхолия, пристъпи на романтизъм и начални уроци по нестинарство"

Когато човекът е открил, че кравата дава мляко, какво по-точно е търсел в този момент?
- Телето дето се роди снощи.

Ако някоя дума е написана погрешно в правописния речник, как ще разберем?
- По натрапчивото усещане за неправда и подозрението, че със съдбите ни си играят 300 подмолни масони, живеещи на малък остров срещу Ню Джърси, практикуващи Каббала и ядещи малки деца на брънч.

ЗАЩО тъпакът Ной не ги утрепа тия последни два комара?
- Сакън, недей! Сега щяхме да имаме летящи, кръвопиещи жирафи. В природата празно нема...

Във фабриките за чай, работниците имат ли пауза за кафе?
- Сега вече знаеш военния конфликт между Индия и Цейлон от какво се подхранва...

ЗАЩО овцете не се смаляват когато вали?
- Гъбата в банята ти смалява ли се, когато се напои с вода?

Ако си купя нов бумеранг, как да се отърва от стария?
- Отучваш се да го хвърляш правилно и след като се отървеш, пак се научаваш.

ЗАЩО заведенията и магазините, които са отворени 24 часа в денонощието, имат ключалки?
Защото преди това са били химическо чистене на половин работен ден, което не е било много успешно...

Засмя ли се поне веднъж като чете това?
Да

ЗАЩО? :)
за 200х1

сряда, 10 февруари 2010 г.

вторник, 8 декември 2009 г.

На този ден 2006-та година

2006-ТА ГОДИНА, 8-МИ ДЕКЕМВРИ, КЪМ 8 БЕЗ 15 ЧАСА, В НАС

Нормалното суетене преди излизане сутрин. Трябва да заведа Тина на градина. Симона се задава откъм детската стая със странна походка... Нещо беше изтекло отдолу. Спогледахме се и след 2 минути бяхме на улицата.

Метнахме Тина в детската и отпрашихме към вита. Беше малко екшън като по филмите: караш бързо, в насрещното, на червено - нямам много спомени как точно сме се добрали до клиниката.

Меткаме се в родилното отделение, връзват Симона за някакви уреди, които отмерват честоти: бум, бум, бум, пак като във филм.

Доктор Райчева, която ще изражда още е в някакви таксита, задръствания.

А, то бебето няма да ни чака, започваме! - казва дежурната лекарка във вита.

- Напъвай! Сега!

Тик, тик, токчетата на д-р Райчева по стълбите. Метна се в манипулационната зала едва ли не в "цивилни дрехи".

След 25 дълги, за кибиците, минути Ани се появи на бял свят :-)



Честит Рожден Ден, Ани!

сряда, 14 октомври 2009 г.

questions whitout answers

For whom the bell tolls?



For whom she is getting dressed?

петък, 28 август 2009 г.

The Ghost in My Shell


I am starting to get worried…

The surreal reality in my head gets the upper hand over the real reality that my body sensors taste since I've cried for first time on earth.

The other reality is made out of both: hope and fear... I connect to it trough my brain in my shell.

Hope for the things I want to see in the real life, but agonizingly fail to happen.

And fear of the bad things that might happen, which I desperately try to prevent.

I was a small kid when I first realized that I can block evil by just thinking of it. It worked for so many years. But to picture all possible bad, evil and ugly situations that could eventually happen around me and the people I love, I had to let the fear rule my mind. It opened the ugly side of life, so I received hints of all possible pain that may arise. I thought of it, and the moment it was gone. That’s the simple technology behind the trick. I was so happy as it worked 110% for me and for those close to me. Also, in the very few times when I was distracted (I was happy or in love) and failed to block it, it happened. This inexorably confirmed it.

This is how my mother died…

I'm kiddin. You cannot stop people from dying. I will not be seduced to the dark side by trying to prevent the life to go its divine way. But it worked pretty much for everything else in between birth and death.

Ok, I know. As "those arguable bad things" never happened, many skeptics among you would argue, that they wouldn’t have happened anyway J. But this is a lost dispute, as neither side can be rational. But what I know quite well, are the dreams that flashed through my mind in the hundreds of nights of my life.

But this, kinda gift, took its tall.

The fear slightly took over my mind and started to rule myself. Pretty much everything that’s inside my shell obeyed this demonic power. I could prevent bad things to happen by blocking them with a single thought in one another metaphysic reality, where they are projected first before they materialize in this dimension.

But I drowned in a toxic fear more and more in this very reality.

I had to do something…

It was clear that I couldn’t abandon my duty to care for the ones around me. Understand, to fear for them.

After years of seeking, trials and errors, hard and long adaptation, I embraced hope as a weapon that was supposed to change things for good. It was hard. It turned out that to fear is far easier then to hope. By that I mean, to be able to hope, despite the mountains of despair surrounding us. And not losing hope even when you think its dangerous for you and for those you love.

As you know, everything that we do, think and feel is changing us genetically. In my shell the old fear fashion still exists, contained by the new hope trend.

And it feels like a war. A war between angels (hope) and demons (fear).

As in the Night and Day Guard, there cannot be a winner. It’s a never-ending struggle between two powers that build our metaphysic reality.



But it's so surreal for my senses…

I really cannot draw a line between that and this reality anymore…

Is insensitivity, passivity and impartiality the way out for me?

четвъртък, 23 юли 2009 г.

My personal Twitter


Twitter е един симпатичен уебсървис, който нон стоп те пита: What are you doing? И ти отговаряш, когато ти скимне.

Съвсем наскоро установих, че в къщи си имам един личен и супер тотален Twitter - малката ми дъщеря Ани. Тя, за разлика от уебсървиса задава въпроса What are you doing? на български, не приема мълчанието за отговор, а също така не се ограничава само до "Какво правиш?" ами задава и други (всякакви, хиляди) въпроси:

Акво прави тоси? - лекува хората
Ащо? - защото са болни
А таси кой е? - тази му е колега
Как се касва? - доктор Къди
Ащо? - защото майка и и баща и такова име са и дали, когато...
А тоси кой? - Личният Twitter неумолимо задава следващия въпрос, след като ти евентуално се отплеснеш с отговора на предишния, чрез което се гарантира краткия формат на отговорите до 149 знака.
Теси акво правят? - целуват се
Ащо? - защото се обичат
Ащо? (поемам си дъх) защото така се получава (този отговор е само бавене на топката докато измисля по-добър)
А се восим ли на оторчето? (тези резки смени на темата са понякога приятни, защото те избавят от необходимостта ти да си отговориш на въпроса "защо хората се обичат", за да можеш все пак да отговориш нещо и на детето си) Да, ще се возим.
Кога? - утре.
Кога ут'е? - утре надвечер
Адйече'р?! - да, тогава
Ащо? - защото е хладно.
Ащо? Защото слънцето се е скрило.
И тана тънно? - да, и стана тъмно.
Ани нейе страх тънно? - Ани е герой, айде да си лягаш...

Ta така, моят персонален, гениален и тотален Twitter.