неделя, 18 юли 2010 г.
Усещане за затъване
Започва най-якото, желанието да се събереш и да се самоизмъкнеш. Желанието за споделяне с другите и прочее е за пусита. Сам се мотивираш и оправяш. И в крайна сметка ставаш ултимативния брониран монах :-). Никой с нищо не може да те докосне, впечатли или уязви - ти нищо не чустваш...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
За това човек не трябва да се оставя да затъва! И да не става безчувствен!
Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!
Според мен човек понякога трябва да удари дъното, за да отскочи на повърхността. Това е свързано с мотивацията, че няма какво да губиш. Да затънеш за мен означава до такава степен да се поддадеш на слабостите и илюзиите си, че да загубиш тотално връзка с действителността и да откажеш да носиш отговорност за себе си и живота си. Познавала съм няколко хора, които са затъвали. Повечето в крайна сметка намираха силен мотив - обикновено в семейството си и изплуваха, а един не можа да изплува. Затъна в собственото си самосъжаление... много жалко...
много хубаво написано, късо но съдържателно; според мен всеки човек имам моменти в живота в който му липсва достатъчно мотивация и му е необходил тласък да го пробутне за да продължи с нещо което е започнал или да започне ново; в очкаване на нови постове поздрави и до скоро
Ставаш "ултимативния брониран монах", но реално не е точно така. Това е начин да се скриеш и да избягаш от реалността, това е една самозаблуда, изграждаш си филм, своя илюзия, в която ти си силния, а всички други нямат значение. Този начин на живот е жалък, защото губиш много повече отколкото когато си загубил първия път - този първи път, който те е накарал да стигнеш до това състояние на самозаблуда.
Всеки човек има своите висоти и падения в живота.Именно това се казва живот. Тези падения ни учат да бъдем по силни, учим се друг път да не постъпваме по същият начин и се научаваме да се изправяме и да гледаме от друга гледна точка.е трябва да затъваме и да си оставаме там говорейки колко сме зле и че нищо не става от нас, нищо не можем да постигнем в живота.Именно с това говорене и непрекъснато мрънкане нищо не става.Трябва да се изправим и да започнем да действаме за да направим нещо ценно и запомнящо се в живота ни.ДА ИМА на какво да учим нашите деца,както ни учат родителите ни.Страхотна статия поздравления и за блога.
Публикуване на коментар