18 юли 2010, неделя
Усещане за затъване
Започва най-якото, желанието да се събереш и да се самоизмъкнеш. Желанието за споделяне с другите и прочее е за пусита. Сам се мотивираш и оправяш. И в крайна сметка ставаш ултимативния брониран монах :-). Никой с нищо не може да те докосне, впечатли или уязви - ти нищо не чустваш...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

1 коментара:
За това човек не трябва да се оставя да затъва! И да не става безчувствен!
Публикуване на коментар