ДА ТЕ Е ЯД! ЧЕ НЕ СА ТЕ ГЛОБИЛИ...

Преди няколко дни си карам и си говоря по мобилния. Голяма свинщина от моя страна и моля феновете да не го правят.

Аз лично оправдание нямам и не търся, но чисто фактологически се бях ошашавил от стрес - едни манипулации с Енергото. Оказа се, че да си имаш работа с чешко държавно предприятие - CEZ, не е по-приятно от българския му държавен първообраз - Електроразпределение Столично. (не знам дали не е от българските наемници в него)

Та шофирам си аз по едни малки улички в квартал Света Троица, звъни телефона, гледам - трябва да вдигна. Има хора, на които не можеш да не вдигнеш. Изключения се допускат само ако са те пронизали с ръждив кинжал в гърба, примерно. Правя аз неотменимото - ало! Завивам и от упор се набивам на един общински полицай. Той се беше притаил около кестените и скочи юнашки с хранилката току пред колата ми. Хъс в бробата за повече законност не му липсваше.

Отбих, спрях, довърших набързо разговора. Откопчах си колана и зачаках. Бранителят на общинския ред суверенно се приближи, изучавайки мен и моя пасат. Представи се и ми поиска документите. Докато си пребърквах якето, той вметна че съм и без колан. Аз изтъкнах, че току съм го откопчал, нима не е видял. Той великодушно махна с ръка, залагайки стратегически на много по-тежкото престъпление - мобилната комуникация с неподходящо оборудване по време на управление на МПС.

Подадох документите. Докато чакам, общинският пазител на реда да се справи с няколкото реда инфо, картината пред мен взе да се избистря: младеж с притеснен вид крачи напред-назад по тротоара, самият полицай държи в ръцете си радиостанция, няколко джиесема, кочан с документи (може да са били и актове) и една лична карта. През цялото време на разглеждане на моите документи той изреждаше уредите да говори по тях. Представете си какви умения се изискват да жонглираш с всичката тази машинария и да не се омоташ съвсем - същински Батман. В един момент ми довери, че чака справка за момчето и после щял да ме почне мен - да ми пише акта, надявах се аз. Казвайки това ме погледна някак си...сериозно, дълбоко...

Аз вдигнах рамене - заслужил съм си наказанието, ще си понеса последствията. Точка! Минаха десет минути - още не сме напреднали. Аз учтиво помолих за това, ако може по-бързо да ме накажат, за да продължавам да си върша работата.

Какво работиш ти? Този въпрос сме го чували и преди. Имам чувството, че така ги учат в школата в Пазарджик. Уточняване на месторабота на криминално проявеното лице. Аз лично съм куул, но не и като ме питат един и същи въпрос девет пъти за десет минути. Служител във фирма. Каква фирма?

И братя българи, в никакъв слъчай не споменавайте IT. Батман знае средните заплати във всички сектори на българската икономика по-добре от ХР специалист с десетгодишен опит. BTW, този въпрос са ме питали и в САЩ. В Невада ми беше за сефте и си казвам както си е - VP of Marketing and Sales at a software company. Ченгето вдигна едната вежда и ме одруса 180$ за 10 мили над разрешеното. Поумнял, в Айоуа, на същия въпрос отговарям - administration at a service company - строго мъмрене за 15 мили над разрешеното. Оттогава имам една теория, че куките в САЩ са нещо като Робин Худ, а в България са малко като хиените - не закачат силните, но разкъсват останалите.

В случая го играх служител в малка търговска фирма. Батман направи кисела физиономия. Ченгето от Айоуа не прие низшия ми професионален статус толкова емоционално.

На двадесетата минута общинският стрийт протектор беше докарал акта ми до под кривата круша. В един момент по радиото, от централата го информираха, че младежа дето се разкарваше притеснен по тротоара е "чист". Да го пуска. Върна му личната карта и му посочи пътя. Момчето се отдалечи и ясно чувах как псува наум.

Освободил се от нежелани свидетели, полицаят истински ме подхвана. Като начало за пореден път ме попита какво работя. Аз взех да демонстрирам досада, така че той гъвкаво смени тактиката и бащински поде: Какво да те правя сега теб? Виждам накъде отива работата - този служител на общинска полиция не иска да ми напише акт. Той иска да ме плаши с акта, за да ме предизвика към защитна реакция, която се изразява в това да му дам пари на ръка - така си спестявам висене по опашките в КАТ и повече загубени пари.

Там на място ме налегна едно сюрреалистично чувство, неуместно отчаяние. Мъка за бъдещето на страната ми. До този момент се чувствах низш, човек пристъпил правилата и очакващ справедливо наказание. Но изведнъж ме обзе презрение към този негодник със смешна шапка и избеляла униформа. Като него са на всеки ъгъл, във всеки български град. Изпитах и огромно превъзходство над него. Ако аз съм говорил по някакъв глупав телефон, то този човек искаше подкуп - престъпление, за което се лежи в затвор.

В крайна сметка аз си обърнах джоба, в който имах 2 лева и му казах, че в много кофти момент ме е хванал, така че да довършваме и да продължавам. Не зная какво разбра човека на бат Бойко, но след кратък размисъл, великодушно махана с ръка с думите:
"Хайде, няма да ти взимам последните пари"

Продължих без да съм глобен.

И за първи път в този живот ме беше яд...