вторник, 9 септември 2008 г.

Да изчистиш някого от мозъка си...

...е наситина грозно занятие. Надявам се неведомите пътища на живота да не ви изправят пред необходимостта да заличите Красива представа за жив човек от мозъка си. Имам в предвид да се наложи да я заличите без време и насила, не тя естествено да си изтлее.

Така...

Да приемем, че частица от лявото ви полукълбо се обитава от човека Х. Мозъкът ви е складирал информация с атрибути, които допълнително материализрат визията и присъствието на този човек в съзнанието ви. Любопитното е, че тези атрибути са все още ПРЕДСТАВА. Вие всъщност не познавате този човек истински отблизо и към това, което обективно се вижда и усеща, се добавя огромна доза фантазия. Бе към този момент човека си е И-ДЕ-А-ЛЕН в неизбродимата вселена вътре в главата ви. Да наречем тази съвокупност - first line of defense. Защитата в случая е като окоп, изкопан около представата, загнездила се в мозъка ви.

На тази фаза, цялата информация, касаеща този човек, която влиза през дясното полукълбо на мозъка, подадена от всички сетива, силно се преиначава. Всичко неидеално направо влиза в кошчето за мозъчни отпадъци. Ревниво се пази само идеалната част. Тази ревнивост е second line of defense - траншея, изкопана точно след първата защитна линия. Хм, защо е необходимо мозъка ни да защитава дадена представа - била тя Красива или Грозна?

На всичкото отгоре, Красивата представа e обзела голяма част от нашия мозъчен RAM. Гледали сме филми, чели сме книги и недай си Боже, да познаваме от онези - вманиачените - хора. Е, те техния мозъчен RAM е зает до голяма степен от един единствен елемент. Те и да искат не могат да правят нещо друго, да мислят за нещо друго, да са привлечени от нещо друго, защото мозъкът им помпи сигнали, които се обработват и препращат към жлези и периферна нервна система с изключителен приоритет пред останалите. Тази вманиаченост аз за себе си наричам - last line of defense.

Така, мисията е ясна - да се юрнем в атака, да пробием през всичките отбранителни линии, да се стигне до бункера на Красивата представа и да се заличи (изтрие) това инфо в мозъка ни. Макар АЗ да искам да причиня нещо в МОЯ си мозък, знам, че моя ми мозък, колкото е мой, толкова и не ми се подчинява. Така че ще задачат съвсем не е лесна.

Но все пак начин открих. Брат ми ми помогна доста, макар, че той е добър човек и, ако знаеше за какво ще използвам знанието, нямаше да ми асистира.

Сам научих следното: в този свят има само един единствен начин да изтриеш инфо от мозъка си/харда/стика whatever - да я неутралиизраш. Според физичните закони това означава, че към мястото, което съхранява инфото трябва да бъде подадена същия по сила и обратен по заряд сигнал, който в крайна сметка да неутрализира наличния.

При мозъка има една странна особеност: има обратна зависимост между силата на неутрализиращия заряд и времето, необходимо за неутрализация. Ако обратния заряд е слаб е нужно повече време да се заличи едно инфо, от времето нужно да се създаде (всеки ден по едно малко разочарование хехе). Ако зарядът е силен, то той за миг може да заличи инфо трупано с години (градиш реноме, градиш, и само с една свинщина всичко отива по дяволите).

Как се неутрализира Красива представа за човек, който всъщност не познаваш? Защото ако имаше шанс да го опознаеш, всичко ще е от лесно по-лесно - неминуемо ще се разочароваш и с радост ще го пратиш по дяволите. Но нямаш този шанс. За огромна жалост наистина...

Това, което ти остава, е съизмеримо с престъпление - грозно и брутално. Сядаш на земята, правиш лотус и медитираш. Но не за да постигнеш хармония - о, не! Медитираш, за да създадеш в съзнанието си, в съседство с Красивата представа, една грозна представа. Както Красивата представа за човека е над реалността, то така грозната представа е много под нея. В моя случай много, много под нея. Необходимо е така! Спомнете си за зависимостта между време и сила на неутрализиращия сигнал. Аз нямам много време и затова трябва да произведа силен обратен заряд. за да няма пропуски - този път съм решен да успея!

Мда, един приятен, весел и вероятно добър човек, се сдобива с невъоразимо грозно и уродливо виртуално присъствие в моето съзнание. Аз буквално съм се откъснал от самият мене си в тази фаза на медитация. Създавам изчадие - дебело и несъразмерно, покривам го с люспи, поливам ги с воняща слуз. Погледът е крив, косата проскубана, ръцете мазолести и сбръчкани. Дъхът вони на смесица от цигари и кисело зеле. Тялото смърди на плесенясало. Усмивка - няма, зъбите са жълти и разклатени. Този урод е тъп и повърностен. Алчността му няма граници, мързелът е по-голям от Хималаите, способностите му са гротеска, инертността му е пословична... Наистина ми е трудно да изброявам нататък...

Събираш и концентрираш цялата тази виртуална помия и я засилваш към Красивата представа. Следва трясък и след секунда няма и следа от нея...

А да, пропуснах да спомена: много е важно много прецизно да остойностите Красивата представа и да засилите точно толкова Грозна представа, индексирана през времето за въздействие, така че като краен резултат да получите абсолютна НУЛА. Аз нещо не доизчислих и стана малко "стигнало е като е артисало"...

Някай да знае как се наутрализира Грозна представа за човек, без да се налага да си представям измислици?

16 коментара:

MARFI каза...

Харесаха ми силните сравнения и метафорите, както и подхода и отношението към "проблема". Пожелавам успех, за изчистване от останките грозота след операцията за премахване на спомена. За жалост нямам готова рецепта, но най-вероятно е нещо в което слагаш щипка от нещо си и отлежава дълго после.

stori каза...

:-) наистина имам нужда от метода

Me каза...

А после мозъка ти не ти ли нашепва - "да ама аз знам, че ти ме излъга?", поне моя..винаги така прави.. така и не мога да го метна

Unknown каза...

"Не се опитвам да те изтрия от миналото си.
Искам да те заровя там."
Би трябвало да върши работа:)
Но ще пробвам и твоя метод - за дезинфекция;)

Анонимен каза...

Хубава тема. Да изтриеш грозното в РАМ мозъка си. Нямам точна рецепта, обикновено реагирам светкавично, просто никога не си оставям магарето в калта. Албена

Анонимен каза...

хахаха, браво, добро беше. Добре че обичам физиката иначе :)

МХ каза...

миналото го няма вече, бъдещето още не е дошло, а настоящето - то е като проблясък на светкавица в мрака.
Притча от будиз(ъ)ма
P.S. Медитацията е задължителна

МХ каза...

'Сам научих следното: в този свят има само един единствен начин да изтриеш инфо от мозъка си/харда/стика whatever - да я неутралиизраш. Според физичните закони това означава, че към мястото, което съхранява инфото трябва да бъде подадена същия по сила и обратен по заряд сигнал, който в крайна сметка да неутрализира наличния.'
E te tuka si mnogo prav ;)

Анонимен каза...

Моята рецепта е спиране на мисленето, емоциите се предизвикват от мисли, емоциите предизвикват мисли, така се завърта онзи, омагьосания...;)

Зелен Бетон каза...

Може и така.

Само че това е като лекуването на психични отклонения с електрошокове. Сиреч, неминуемо има и странични ефекти, които никой не може да предвиди докъде ще се разпрострат. Може покрай представата, която трябва да бъде разрушена, защото доказано ти вреди, да бъдат пометени (или най-малко непоправимо повредени) и куп по-дребни и не толкова устойчиви, но полезни и важни представи. Понятието collateral damage далеч не винаги е безобидно.

Освен това този начин на действие НЕ дава нещо много важно: гаранция, че няма да има рецидив. Напълно възможно е да се получи така, че самата терапия да е зародишът на следващия рецидив.

И на мен ми се е случвало да се наложи да изтрия някого "от харда". Слава богу, само веднъж - и се надявам да не ми се случва пак. Защото, колкото и да ни се иска понякога на нас, хората, да сме като компютрите - не сме. Факт. И изтриването на интензивно използвана информация (особено ако до голяма степен е преплетена със собствената ти операционна система) не е просто рутинна съпорт процедура, а по-скоро рискова хирургическа интервенция.

Методът ми обаче беше друг: използвах разума си като филтър. Филтър, който (даже и като протичащ някакси вън от мен, паралелен процес) прецеждаше всичката информация, постъпваща през дясното полукълбо. Филтър, чиито преценки в никакъв случай не си позволявах да пренебрегна, дори и ако ми бяха неприятни. И никога не си позволявах да го заобиколя.

И се получи. Отначало беше трудно и вървеше бавно. Имаше моменти, в които се чудех дали въобще има смисъл. Но с натрупването на информация процесът се ускоряваше лавинообразно и приключи по много естествен и категоричен начин. В момента от онази, фалшивата представа (както и от целия казус) са останали само изводите. Които, естествено, се съхраняват в лявото полукълбо. Фактите, детайлите и прочее ненужна информация вече ги няма. При това изчезнаха селективно, без да се уврежда нищо друго. Не че съм ги "заключил някъде дълбоко" - тях просто ги няма. Дори самият аз бях малко учуден, когато наскоро една случка ми заприлича на този казус и се опитах да си припомня подробности - но не можах.

И нещо още по-важно: практически е невъзможно да попадна в същата ситуация отново. Защото филтърът на разума вече действа, без да е необходимо специално да го активирам. Нещо като резидентен модул на антивирусна програма: работи във фонов режим и не ти се бърка в процесите. И не го забелязваш дори, докато не ти излезе онова прозорче с жълтата удивителна и с въпроса - това е подозрително, какво да го правя. Разбира се, гледам да си го актуализирам (разума) редовно. Но внимавам от какви сървъри, все пак... :)

А най-доброто е, че този филтър действа не само за хора, а и за всякакви видове измамни представи. При това без да са необходими някакви специфични донастройки. Според мен причината е в това, че филтърът на разума е най-естествената и най-ефективна защитна система на човека. Все пак биологичният ни вид се нарича homo ***sapiens***, а не някакси иначе.

Разбира се, това едва ли ще работи при всеки, хората са различни. При мен работи. Беше въпрос на малко самодисциплина и търпение.

Просто давам една възможна алтернатива за тези, които не са любители на бурните вътрешни процеси из полукълбата си. На любителите - моите извинения.

Анонимен каза...

Чудно ми е от какво бягаме? От себе си, от другия, от болката, от обичта... С какво се борим? Не е ясно! :) Е...
Попаднах на едно стихче в нета! Комплименти към автора. Но важното е стиха, а на вас оставям да си го осмислите!
Когато ме погледнеш,
бликва смях в очите ми,
безброй светулки в мен танцуват,
когато ме прегърнеш,
дъжд вали в душата ми,
пречистващ дъжд,
посипан по поляни лунни.
Когато ме целунеш,
всичко в миг завърта се,
небето слиза помежду ни,
а бледата луна притихнала
долавя нашето безумие.
Когато ме жадуваш,
всеки миг е щастие,
отдавам се на порива първичен,
мигът не трае повече от миг,
но всеки миг със тебе е различен.
Ти сваляш всичките ми маски –
на лошата, на нежната, на силната,
след толкова театри и преструвки
изгубих се - забравила коя съм!
Създай ме от тъгата на сълзите си,
напук на всички,ти сложи ми ореола.
Кажи каква да съм в очите ти...
На мен ми стига да съм твоя...!

Анонимен каза...

А рецепти много, но едва ли има някоя, която да действа! Едно е сигурно - че много, ама много боли! Дори да изолираш някого от себе си, болката остава!!!

Анонимен каза...

Коста,

много по мъжки и много готино написано. Четох с кеф, макар на моменти да се губех поради онази ми хромозома... :Р

Само времето "трие". Даже не съм уверена, че трие, а май само замазва с бял коректор... :)

igra4 каза...

За мене не е това начина ,трябва да може да прощаваш,иначе омразата те яде отвътре,вервай ми!!!

stori каза...

Какви невероятни коментари! Върнах се към този пост почти година след като се наложи да го напиша и какво да видя...
@Месечина: да нашепва ми. човек от себе си не може да избяга
@М - моя е брутален. Ако има начин, намери по мек...
@Албена: на мен твоята спонтанност ми липсва
@Мираж: колко помага физиката понякога :-)

@Анонимен: стиховете са красиви до безкрай
@Зелен Бетов - проблема на филтъра е, че се помещава в мозъка ти. Тоест нещо все пак резидира там :-)
@Анонимен: стихът е красив, но кой ли си ти...?
@играч: в случая наистина целта е забрава, е не прошка. защото има невъзможно привличане, а не обида...

Зелен Бетон каза...

Ти май нямаш много-много доверие на разума, хммм? Лошо, Седларов, лошо!... :)

Вярно, мозъкът ни е пълен с какви ли не неща - от полезни през безполезни до направо вредни; от красиви през безинтересни до направо грозни.

Но мозъкът е СИСТЕМА, а не вавилонско стълпотворение (освен за тези, които обичат да живеят в такова и затова умишлено тъпчат всеки признак на системност).

И да: мозъкът - и всичко, което става из него - ПОДЛЕЖИ на контрол и управление. От нас самите, не от филанкешията. Не стопроцентово, разбира се - но достатъчно, за да се справяме прилично с огромната част от ситуациите, с които се сблъскваме. Достатъчно, за да работят надеждно филтрите на разума, без да се задръстват с боклуци, които биха могли да ги повредят.

Стига да искаме, разбира се. Защото не всеки иска. Някои даже си повреждат филтрите нарочно. На принципа - абе щом това работи, я да му сипя малко пясък тук, да видим какво ще стане. Казват, че иначе им било скучно ;) И после викат - разума ли? мани го бе, гола вода е, за нищо не става... :D

Сетих се за един юнак в родния ми град. Това става преди доста години. Живеел човекът на една улица с много дупки. И понеже била в края на града, нямало никакви изгледи да я оправят в обозримо бъдеще. А той много мразел да кара бавно и да заобикаля дупките. И след като потрошил една жигула, един москвич и една волга, рекъл - ще си взема мерцедес - нали казват, че били най-яките автомобили. И ходил да работи по корабите, и си взел мерцедес от корекома, чисто нов. И почнал да го кара с шейсе през дупките.

Е, мерцедес, мерцедес, ама...

:)