Константин Христов vs. Топлофикация

Предистория
Като млад дихател бях Sales Rep (търговски представител) в американска компания за индустриални химически препарати. Освен, че научих из основи търговския занаят, естеството на работата ми даде шанс да срещам много шефове на предприятия от Източната част на София (гара Искър) та чак до Ихтиман.

Не бях и на десет процента толкова успешен, колкото други мои колеги, но се стараех. Успехът на един Sales Rep в тази компания в онези времена зависеше от качеството на индустриалните обекти (дали те имат пари), от това дали си трудолюбив и упорит търговец, от късмета ти и други не чак толкова важни неща като това, дали знаеш как да дадеш рушвет.

Един от най-големите индустриални обекти в моята търговска територия беше ТЕЦ София Изток. Още при Зонирането (описването на обектите в една търговска територия) сърцето ми се възрадва, защото в един ТЕЦ можеше да се пласира буквално всичко от продуктите и технологииите, които предлагахме: обезмаслители, лубриканти, средства за ел защита, за чистене на мазут, котлен камък и тн.

Първи сблъсък - успехи и неуспехи
Започнах работа. Потренирах на други обекти две-три седмици и после нетърпеливо се метнах на Трайчо (старото име на ТЕЦ София Изток било ТЕЦ Трайчо Костов). Все пак мислех, че Трайчо ще ме направи богат :-).

Първоначално срещите ми минаваха добре. Изредих се на всички началници на отдели, говорих, демонстрирах и тн. Харесваха ме мен и продуктите, които продавах. Дойдоха и първите поръчки. Но бяха кокошкарска работа - далеч от очакванията ми и далеч от самите потребности на ТЕЦ-а.

Забелязах, че винаги, когато стане дума за по-голямо количество от препарат за махане на мазут или котлен камък например (все неща крайно необходими на един ТЕЦ), където говорим вече за поръчка на стойност от 10 000 лева сегашни пари нагоре, хората срещу мен вдигаха ръце, мръщеха лица и нещата замираха. В същото време се бях добрал до информацията, че всеки един началник на отдел има лимит от 15 000 лева сегашни пари на ден да поръчва части, материали и така нататък.

Забелязах също така, че из територията на ТЕЦ-а се разкарват едни цигански бригади, чиито тартори (по-друг начин не можех да ги нарека) се държаха като шефове на предприятието. Тези трудови единици полагаха ново покритие на едни хвостохранилища и така "усвояваха" пари от порядъка на стотици хиляди. Когато попитах защо е този глупав приоритет - видях едно несанирано хвостохранилище и ми изглеждаше съвсем ок - един от моите контакти в ТЕЦ-а ми каза, че това е бизнес на самия Вальо Димитров (казвайки името му, посочи с пръст към небето). За секунда ми стана ясно цялата работа с тези джипсита, които са дежурните балъци, когато някой чичко с бяла якичка иска да си намери бушони за някой пладнешки грабеж. И за първи път чух името на митичния господин Димитров.

Мистър Топлофикация
Сега известния като Вальо Топлото господин си беше диагностициран control freak - нищо не ставаше без негово разрешение. Той одобряваше доставчици и сделки. В един момент, след сумарно седмици прекарани на територията на ТЕЦа, врейки се по разни котли, турбини, помпи омазани с мазут, на мен ми писна и директно си попитах, с кого трябва да се срешна, за да ми тръгне работата.

С господин Димитров, ми каза шефа на Котелния отдел, с когото най се имах. И добави, но той е на Уимбълдън, а после по някакви Сейшелски острови, някакви мис Вселени. Изчислих, че този шеф, без когото нищо не става, няма да е в бг от днес до другия месец. Баси, кой ще менажира Топлофикация в това време.

Точно в този момент се появи един шеф на монтажна бригада, който беше решил, че липсата на главатаря всъщност отваря възможност. Направи ми средно голяма поръчка - примерно за 5-6 хиляди лева. Онези времена бяха по-ралични, пет бона си бяха пари Ние доставихме и се започна едно ходене по мъките, за да си приберем парите. Запознах се с всички дами от счетоводството. Ходих през ден, купувах бомбони, кафе, знаех всичките им семейни проблеми, една лелка ме беше харесала за дъщеря си, една друга - за себе си, защото нямала дъщеря. Опознах истинския живот.

В един момент натиска от нас стана толкова силен, че ТЕЦа платиха. Точно счетоводителката без дъщеря ми довери, че защото съм и бил много симпатичен се наложило да изпрати SMS до шефа (посочи към небето) и да се застъпи. Всъщност би било правилно да посочи към земята, защото точно в този момент Той беше от другата страна на земята на Сейшелските острови. Но, каза тя, много вероятно е да си си изял хляба при нас. Шефа не обича така да го поставят пред свършен факт. И шефа на монтажистите е пътник.

На мен ми стана тъпо. Не за мен. За шефа на монтажистите - човек пред пенсия, със семейство. Поканих го да пием по едно. По време на срещата ни той не спря да хвали продуктите ни. Били се преродили. И не спря да пие. По едно време си развърза езика дотам, че ми сподели за Грабежа.

Технология на Грабежа
Средата на 90те. ООН обявява амбарго над Сърбия, с цел да прекъсне доставките на гориво и други критични ресурси към сръбската армия и така да предреши изхода на гражданската война в полза на Хърватска, Босна и Словения.

Цели ЖП-композиции с цистерни руски петрол минават през нощта през Калотина и се губят из сръбската тъмница - лично съм ги виждал, докато чакам в автобуса на КПП-то да ни пуснат на път за Германия - бях студент там и често минавах през Калотина.

В тези композиции има по няколко цистерни с мазут от София, откраднат предишния ден. Моят контакт по това време е работил към Топлофикационен район - това е Дружество на Топлофикация холдинг, което експлоатира цялата мрежа от тръби и всъщност транспортират парата до домовете ни. Та всеки ден от зимния сезон някой отгоре се обажда в Района към часа 11 вечерта и нарежда да се намали подаването към Спалните - така на жаргон другарите са наричали ЖК-тата. Намаленото топлоподаване реализира икономия на мазут в ТЕЦ-овете. Тази икономия обаче е неофициална, на книга всичко си е по регламент. До сутринта де факто са спестени десетки тонове мазут, който се товари в ЖП-цистерни, приобщава се към ЖП композициите, които идват от Нефтохима и заминават към Сърбия същата нощ.

Парите от продажбата на софийските цистерни ги касирал Вальо Димитров. Сръбските другари плащали скъпо и прескъпо, защото са били на страшен зор - бг им беше единственото кранче, като се замислиш.

Част от тези пари бяха намерени в сметките на Вальо в Австрия при ареста му. Той твърди, че са му били дадени на доверително управление. Според мен е точно така, тези пари не са негови, Вальо е само бушон: Топлофикация АД е фифти-фифти собственост на общината и държавата по онова време. Тези пари са на Стефан Софиянски, на Румен Овчаров за времето когато БСП е на власт и на Евгени Бакърджиев, за времето, когато СДС беше на власт.

Но това са си откраднати пари. От 91ва до момента, в който наслагахме топломери, клиентите на Топлофикация са систематчино ограбвани - сезон след сезон. И това е само един от начините, по които е крадено. Но този начин е резултирал в едно - студ. А студът е страдание, мъка. Едно домакинство си е плащало за 100% енергия, но получава само 50% от нея.


Заключение
Моето семейство дължи около 300 лева на Топлофикация. С радост ще си ги платя в момента, в който Валентин Димитров бъде осъден за злоупотребите и незаконното забогатяване. Като го видя да виси на бесилото, образно казано :-), с радост ще си платя. Нека тези 300 лева да се считат като гаранция "правдата да възтържествува". Не мога да съм сигурен, но усещам, че в сф такива, които мислят по същия начин, са хиляди...