София, булевард Сливница, лява лента...

Да изчистиш някого от мозъка си...

...е наситина грозно занятие. Надявам се неведомите пътища на живота да не ви изправят пред необходимостта да заличите Красива представа за жив човек от мозъка си. Имам в предвид да се наложи да я заличите без време и насила, не тя естествено да си изтлее.

Така...

Да приемем, че частица от лявото ви полукълбо се обитава от човека Х. Мозъкът ви е складирал информация с атрибути, които допълнително материализрат визията и присъствието на този човек в съзнанието ви. Любопитното е, че тези атрибути са все още ПРЕДСТАВА. Вие всъщност не познавате този човек истински отблизо и към това, което обективно се вижда и усеща, се добавя огромна доза фантазия. Бе към този момент човека си е И-ДЕ-А-ЛЕН в неизбродимата вселена вътре в главата ви. Да наречем тази съвокупност - first line of defense. Защитата в случая е като окоп, изкопан около представата, загнездила се в мозъка ви.

На тази фаза, цялата информация, касаеща този човек, която влиза през дясното полукълбо на мозъка, подадена от всички сетива, силно се преиначава. Всичко неидеално направо влиза в кошчето за мозъчни отпадъци. Ревниво се пази само идеалната част. Тази ревнивост е second line of defense - траншея, изкопана точно след първата защитна линия. Хм, защо е необходимо мозъка ни да защитава дадена представа - била тя Красива или Грозна?

На всичкото отгоре, Красивата представа e обзела голяма част от нашия мозъчен RAM. Гледали сме филми, чели сме книги и недай си Боже, да познаваме от онези - вманиачените - хора. Е, те техния мозъчен RAM е зает до голяма степен от един единствен елемент. Те и да искат не могат да правят нещо друго, да мислят за нещо друго, да са привлечени от нещо друго, защото мозъкът им помпи сигнали, които се обработват и препращат към жлези и периферна нервна система с изключителен приоритет пред останалите. Тази вманиаченост аз за себе си наричам - last line of defense.

Така, мисията е ясна - да се юрнем в атака, да пробием през всичките отбранителни линии, да се стигне до бункера на Красивата представа и да се заличи (изтрие) това инфо в мозъка ни. Макар АЗ да искам да причиня нещо в МОЯ си мозък, знам, че моя ми мозък, колкото е мой, толкова и не ми се подчинява. Така че ще задачат съвсем не е лесна.

Но все пак начин открих. Брат ми ми помогна доста, макар, че той е добър човек и, ако знаеше за какво ще използвам знанието, нямаше да ми асистира.

Сам научих следното: в този свят има само един единствен начин да изтриеш инфо от мозъка си/харда/стика whatever - да я неутралиизраш. Според физичните закони това означава, че към мястото, което съхранява инфото трябва да бъде подадена същия по сила и обратен по заряд сигнал, който в крайна сметка да неутрализира наличния.

При мозъка има една странна особеност: има обратна зависимост между силата на неутрализиращия заряд и времето, необходимо за неутрализация. Ако обратния заряд е слаб е нужно повече време да се заличи едно инфо, от времето нужно да се създаде (всеки ден по едно малко разочарование хехе). Ако зарядът е силен, то той за миг може да заличи инфо трупано с години (градиш реноме, градиш, и само с една свинщина всичко отива по дяволите).

Как се неутрализира Красива представа за човек, който всъщност не познаваш? Защото ако имаше шанс да го опознаеш, всичко ще е от лесно по-лесно - неминуемо ще се разочароваш и с радост ще го пратиш по дяволите. Но нямаш този шанс. За огромна жалост наистина...

Това, което ти остава, е съизмеримо с престъпление - грозно и брутално. Сядаш на земята, правиш лотус и медитираш. Но не за да постигнеш хармония - о, не! Медитираш, за да създадеш в съзнанието си, в съседство с Красивата представа, една грозна представа. Както Красивата представа за човека е над реалността, то така грозната представа е много под нея. В моя случай много, много под нея. Необходимо е така! Спомнете си за зависимостта между време и сила на неутрализиращия сигнал. Аз нямам много време и затова трябва да произведа силен обратен заряд. за да няма пропуски - този път съм решен да успея!

Мда, един приятен, весел и вероятно добър човек, се сдобива с невъоразимо грозно и уродливо виртуално присъствие в моето съзнание. Аз буквално съм се откъснал от самият мене си в тази фаза на медитация. Създавам изчадие - дебело и несъразмерно, покривам го с люспи, поливам ги с воняща слуз. Погледът е крив, косата проскубана, ръцете мазолести и сбръчкани. Дъхът вони на смесица от цигари и кисело зеле. Тялото смърди на плесенясало. Усмивка - няма, зъбите са жълти и разклатени. Този урод е тъп и повърностен. Алчността му няма граници, мързелът е по-голям от Хималаите, способностите му са гротеска, инертността му е пословична... Наистина ми е трудно да изброявам нататък...

Събираш и концентрираш цялата тази виртуална помия и я засилваш към Красивата представа. Следва трясък и след секунда няма и следа от нея...

А да, пропуснах да спомена: много е важно много прецизно да остойностите Красивата представа и да засилите точно толкова Грозна представа, индексирана през времето за въздействие, така че като краен резултат да получите абсолютна НУЛА. Аз нещо не доизчислих и стана малко "стигнало е като е артисало"...

Някай да знае как се наутрализира Грозна представа за човек, без да се налага да си представям измислици?

When the Khan screws up his own people...

Краят на 7ми век, един от значимите периоди на Земята, този на Великото Преселение на Народите.

Най-малкият син на великия Хан Кубрат, Аспарух, поведе хората си, всичко на всичко около 5 хиляди човека, покрай бреговете на морето в посока Запад, Юго-Запад. Неясно защо този потомък на древен народ, възникнал в сърцето на необятната Азия, в полите на величествения Хиндукуш, избра точно западния път. Западът беше нищо в съзнанието на българите тогава. Нямаше нито песни, нито легенди, нито знания за красоти или герои - абсолютното нищо, което да идва от Запад и да има ореол на ценно. Но по волята на съдбата младият хан Аспарух посочи точно този път. Беше си въобразил, че точно там, на Запад, е бъдещето на народа му. Или пък, защото бе най-малък, на него се падна посоката, която обещава най-слаба вероятност за успех...

Преходът беше тежък. През пустошта на сегашна Украйна, Молдова, Блатата от Дунавската делта. Не бе рядка гледка по онова време да се видят народи от дълбините на Азия да проточат двойни тройни, петорни колони с километри, някои с десетки километри, някои толкова дълги, колкото е широк хоризонта, поели по пътя си на Запад.

Какво ли имаше толкова в този Запад? Там беше Византия - най-грандиозното общо дело на човека до този момент. О да, по-грандиозно дори от Рим или Египет. Империя, наследила всичкото от древния Рим, но и също така поучила се от грешките му. Използвала цялата римска инерция, Византия беше приобщила таланата на всички народи, които я населяваха. Не остана само дотам да се възползва от енергията им под формата на робските им усилия. Римския стил.

Обратно на българите! Колоната им беше малка. Една от най-късите и най-тесни. Което като начало беше зле. Народи с далеч по-дълги и широки колони не успяваха, та тези ли. В началото беше хана. след него около 300 боили, след тях семействата им. След това следваше простолюдието. Между първенците и простолюдието яздеше конницата.

Пътят се оказа по-труден, отколкото хана го мислеше. Той и много малко близки до него бяха осведомени (доколкото е възможно) за красотите, богатствата и добрия климат на земите, накъм които се бяха запътили. Не се знае, към момента на тръгване, доколко им беше известен факта, че повече от 300 племена преди тях се бяха пробвали да се загнездят на същото място, на което и те се щяха да се пробват. И всички се бяха проваляли.

Но някъде по пътя, наред с несгодите ги застигна и тази информация. Трудностите на пътя започнаха да си казват своето - червея на съмнението задълба в душата на хана. В един момент увереността му се счупи. Като тръстика. Преходът причиняваше на самият него малко физически лишения. Но го изправи пред задачата да поддържа духа на хората си. Да ги убеждава всеки ден и час, че целта си заслужава жертвите. Защото цялата вяра и енергия на тези зад гърба му се крепеше на него и само на него.

В един момент проумя, с известна досада, че тези хорица, племето го дебне и гледа в устата и следи всеки жест и мигване. И тълкуваше с дни тези знаци.

Не знаеше дали да се радва или да се дразни, че като че ли цялата колона беше като един човек, който започва и свършва с него.

В това голямо тяло и душа не минаваше мисъл, без тя да се е зародила в неговата глава и не се произвеждаше действие без неговата уста да повели. Но в крайна сметка ханът установи за себе си, че това положение е дразнещо и досадно. Истинско бреме! Баща му беше казал: Един хан е толкова силен, колкто са силни хората му. А хората са силни толкова, колкото ханът им ги направи. Младият Аспарух уж беше разбрал, какво е значението на тези думи, но сега се дразнеше, наместо да се мотивира още повече.

Започна да мисли не като хан, ами като сам човек. Златото, което се возеше в колата току зад коня му не беше достатъчно за всичките 5 хиляди, но за него и боилите му беше достатъчно до края на дните му. Тези 5 хиляди бяха мизерна армия, но като група бяха тромави и трудно управляеми. За какво са му нужни тогава. С тях не може да успее, каквото и да започне. А пък трябва да ги храни и пои. Почуства ги като камък на шията.

Сам, той и приятелите му боили, щеше да е много по-добре. Така в главата му се зароди план. Една нощ, бяха отседнали на бивак до сегашната река Днепър, хан Аспарух, с по-близките си боили, и хазната, избяга от хората си. Взе парите, които по силата на произхода си той беше овластен да разходва, взе жените си, колите с покъшнината, и наобиколен от боилите тихичко се изниза нанякъде. Сам ще бъде щастлив. А народа му наистина не си струва. Твърде малко, твърде слаби.

На другата сутрин хората му се събудиха и до обяд из стана се разнесе страшната вест - хана го няма, боилите ги няма (повечето), хазната я няма. Те бяха сами насред пътя към Запада, но къде точно и каква е посоката и как точно ще стигнат целта си - никой не знаеше. И ги налегна отчаяние и не след дълго другите народи ги разпертушиниха. Както вятър разпръсква суха шума...

Ханът престана да е хан, защото силата му идваше от неговите хора, а той вече хора нямаше. Те го мразеха и проклинаха и тези клетви и тази ненавист го застигнаха...

Само след няколко дни Хан Аспарух пристигна в двора на някакъв владетел и поиска убежище. Показа златото си, показа боилите си - до един облечени в тежки ризници, жените и дъщерите си, все причини да го приемат радушно. Тъй и се получи. Местният Владетел се зарадва, че толкова отбрана група беше избрала да подсили точно неговото племе - в онези времена един брониран конник беше неизмеримо богатство.

Все пак след няколко дни на хана се наложи да разкаже историята си. Щом свърши, домакинът му го намрази. Промени си отношението - не криеше презрението си.

Но защо? навъси се Аспарух.

Домакинът му го попита:

Какъв е този хан, който ще изостави и ограби собствените си хора? Това е неестествено! Ти, глупако, не знаш ли, че ти друго освен твоите хора нямаш. Ти си толкова силен, колкото са силни хората ти. А те са толкова силни, колкото ти ги направиш силни. И в крайна сметка трябва да сте един до друг навсякъде. За да се крепите, защото сте едно цяло. По отделно загивате. Щом си от нашата класа - на хановете, на царете и владетелите - как е възможно да не го знаеш?!

Сега си мой гост, а можеше да дойдеш и да вземеш царството ми, защото аз повелявам двойно по малко народ от теб. Но не - ти идваш със сто лустросани левента и ме молиш да те приема, заради парите ти. На дръвника!!! И антуража също!!! Жените ви ще задържим. Ще раждат красиви и силни деца, защото кръвта ви е добра. Но ще ги учим на нашето, защото явно вашето нищо не чини!

И така хан Аспарух най-накрая проумя това, което беше искал да му обясни преди време хан Кубрат, собствения му баща. Но то проумяването се случи едва след като го чу от друга, чужда, уста. И както често се случва, беше вече късно за промяна.

Послеслов: За щастие това е чиста, ама чиста измислица :-) фантасмагория. Дано тези, които по случайност след 200 години хитнат този пост не си помислят, че такава е била българската история. Нищо подобно не се е случило и затова ние българите населяваме едно от най-красивите ъгълчета на земята.

Но ако навремето ханския елит беше като сегашния български елит, то тази история щеше да се е случила със сигурност...

А се е случило приблизително това:



Khan Asparuh: People! Today is a decisive day in the fate of our nation. The day, which we'll remember forever, is rising for us. Our dead and unborn yet Bulgarians will envy at us, because we have survived or perished in this day. You know what awaits us, if we step back. We are bound to win! There's no other way for us..."

ДА ТЕ Е ЯД! ЧЕ НЕ СА ТЕ ГЛОБИЛИ...

Преди няколко дни си карам и си говоря по мобилния. Голяма свинщина от моя страна и моля феновете да не го правят.

Аз лично оправдание нямам и не търся, но чисто фактологически се бях ошашавил от стрес - едни манипулации с Енергото. Оказа се, че да си имаш работа с чешко държавно предприятие - CEZ, не е по-приятно от българския му държавен първообраз - Електроразпределение Столично. (не знам дали не е от българските наемници в него)

Та шофирам си аз по едни малки улички в квартал Света Троица, звъни телефона, гледам - трябва да вдигна. Има хора, на които не можеш да не вдигнеш. Изключения се допускат само ако са те пронизали с ръждив кинжал в гърба, примерно. Правя аз неотменимото - ало! Завивам и от упор се набивам на един общински полицай. Той се беше притаил около кестените и скочи юнашки с хранилката току пред колата ми. Хъс в бробата за повече законност не му липсваше.

Отбих, спрях, довърших набързо разговора. Откопчах си колана и зачаках. Бранителят на общинския ред суверенно се приближи, изучавайки мен и моя пасат. Представи се и ми поиска документите. Докато си пребърквах якето, той вметна че съм и без колан. Аз изтъкнах, че току съм го откопчал, нима не е видял. Той великодушно махна с ръка, залагайки стратегически на много по-тежкото престъпление - мобилната комуникация с неподходящо оборудване по време на управление на МПС.

Подадох документите. Докато чакам, общинският пазител на реда да се справи с няколкото реда инфо, картината пред мен взе да се избистря: младеж с притеснен вид крачи напред-назад по тротоара, самият полицай държи в ръцете си радиостанция, няколко джиесема, кочан с документи (може да са били и актове) и една лична карта. През цялото време на разглеждане на моите документи той изреждаше уредите да говори по тях. Представете си какви умения се изискват да жонглираш с всичката тази машинария и да не се омоташ съвсем - същински Батман. В един момент ми довери, че чака справка за момчето и после щял да ме почне мен - да ми пише акта, надявах се аз. Казвайки това ме погледна някак си...сериозно, дълбоко...

Аз вдигнах рамене - заслужил съм си наказанието, ще си понеса последствията. Точка! Минаха десет минути - още не сме напреднали. Аз учтиво помолих за това, ако може по-бързо да ме накажат, за да продължавам да си върша работата.

Какво работиш ти? Този въпрос сме го чували и преди. Имам чувството, че така ги учат в школата в Пазарджик. Уточняване на месторабота на криминално проявеното лице. Аз лично съм куул, но не и като ме питат един и същи въпрос девет пъти за десет минути. Служител във фирма. Каква фирма?

И братя българи, в никакъв слъчай не споменавайте IT. Батман знае средните заплати във всички сектори на българската икономика по-добре от ХР специалист с десетгодишен опит. BTW, този въпрос са ме питали и в САЩ. В Невада ми беше за сефте и си казвам както си е - VP of Marketing and Sales at a software company. Ченгето вдигна едната вежда и ме одруса 180$ за 10 мили над разрешеното. Поумнял, в Айоуа, на същия въпрос отговарям - administration at a service company - строго мъмрене за 15 мили над разрешеното. Оттогава имам една теория, че куките в САЩ са нещо като Робин Худ, а в България са малко като хиените - не закачат силните, но разкъсват останалите.

В случая го играх служител в малка търговска фирма. Батман направи кисела физиономия. Ченгето от Айоуа не прие низшия ми професионален статус толкова емоционално.

На двадесетата минута общинският стрийт протектор беше докарал акта ми до под кривата круша. В един момент по радиото, от централата го информираха, че младежа дето се разкарваше притеснен по тротоара е "чист". Да го пуска. Върна му личната карта и му посочи пътя. Момчето се отдалечи и ясно чувах как псува наум.

Освободил се от нежелани свидетели, полицаят истински ме подхвана. Като начало за пореден път ме попита какво работя. Аз взех да демонстрирам досада, така че той гъвкаво смени тактиката и бащински поде: Какво да те правя сега теб? Виждам накъде отива работата - този служител на общинска полиция не иска да ми напише акт. Той иска да ме плаши с акта, за да ме предизвика към защитна реакция, която се изразява в това да му дам пари на ръка - така си спестявам висене по опашките в КАТ и повече загубени пари.

Там на място ме налегна едно сюрреалистично чувство, неуместно отчаяние. Мъка за бъдещето на страната ми. До този момент се чувствах низш, човек пристъпил правилата и очакващ справедливо наказание. Но изведнъж ме обзе презрение към този негодник със смешна шапка и избеляла униформа. Като него са на всеки ъгъл, във всеки български град. Изпитах и огромно превъзходство над него. Ако аз съм говорил по някакъв глупав телефон, то този човек искаше подкуп - престъпление, за което се лежи в затвор.

В крайна сметка аз си обърнах джоба, в който имах 2 лева и му казах, че в много кофти момент ме е хванал, така че да довършваме и да продължавам. Не зная какво разбра човека на бат Бойко, но след кратък размисъл, великодушно махана с ръка с думите:
"Хайде, няма да ти взимам последните пари"

Продължих без да съм глобен.

И за първи път в този живот ме беше яд...

Една непосилна мъдрост от учителя Йода

Йода: Предчуствия? Предчуствия!...Хм….Тези прозрения, които имаш…?
Анакин...Те са за болка, страдания...смърт...
Йода: Отнасят се за теб…или за някого, когото познаваш…?
Анакин: ...Когото познавам.
Йода: Твой близък?
Анакин: Да...
--
Йода: Трябва много внимателно да тълкуваш прозренията за бъдещето, Анакин. Страхът от загуба води към Тъмната страна…
Анакин: Няма да позволя на тези предчуствия да се превърнат в реалност, учителю Йода!
Йода: Смъртта, е естествена част от живота. Радвай се за тези твои близки, които се сливат обратно със Силата, не тъгувай по тях, не усещай липсата им. Привързаността води до Ревност, а това е Сянката на Алчността.
--
Анакин: Как трябва да постъпя, учителю Йода?
Йода: Научи се да се освобождаваш от Всичко, което се страхуваш да Загубиш.

Liestyle (сценарий за youtube филмче)

Сценарий за youtube филмче.
Лъжата е част от начина ни на живот. Не зная какво да правим по въпроса. За начало е добре да се каже, пък после ще видим...

Легенда:
POV = Point Of View
V.O. = Voice Over
CUT TO: = край на сцена
-- = символ за "момент" в рамките на реплика. Героят се колебае или мисли или репликата остава недоизказана
FADE TO BLACK = затъмнение на кадъра
FADE OUT = оттъмнение
(beat) = кратък период от време

КОРИДОР В АПАРТАМЕНТ. Загрубяла обстановка, Балатум на пода, олющена боя по вратите, безцветни тапети.

Шум от ДУШ. Звъни се на вратата.

КАЛИНА, 29, в домашно облекло, отива до входната врата и поглежда през шпионката.

POV: ПРЕЗ ШПИОНКАТА
ОГРОМЕН, ПЪСТЪР БУКЕТ.

КАЛИНА е озадачена и развълнувана.

Звъни се повторно, този път по-продължително.

ЖЕНСКИ ГЛАС ОТ БАНЯТА
Кали, ще видиш ли кой е?

КАЛИНА отключва и отваря.

РАЗНОСВАЧ НА БУКЕТИ, ПЛЕШИВ МЛАД МЪЖ.
Добро утро!

КАЛИНА театрално ококорва очи при вида на букета)

КАЛИНА
Добро утро!

РАЗНОСВАЧ НА БУКЕТИ
Доставка за госпожица Генова.

Подава букета, жената го поема с гримаса на възхищение.

КАЛИНА
Коя Генова? Тук сме две Генови--

РАЗНОСВАЧ НА БУКЕТИ
(зачитайки се в бележка)
Дара Генова --

ЖЕНСКИ ГЛАС ОТ БАНЯТА
Кали, кой е?

КАЛИНА
(леко разочарована, кимайки с глава през рамо)
Сестра ми – Аз ще го взема

РАЗНОСВАЧ НА БУКЕТИ
(подавайки и малък формуляр и химикал)
Бихте ли се подписали тук.

КАЛИНА
Разбира се.

Разписва се.

РАЗНОСВАЧ НА БУКЕТИ
Приятна събота и неделя!

Тръгва по стълбите надолу. Тези все бързат.

КАЛИНА
Приятна и на Вас.

CUT TO:

КОРИДОР В АПАРТАМЕНТ.

ДАРА, 24, красива, стройна, излиза от банята с хавлия и кърпа на главата. Пара плъзва в коридора.

ДАРА прекосява коридора на път за кухнята. Замръзва на прага.

КУХНЯ. Малка и слънчева. Кухненската маса е заета от огромен букет поставен в поцинкована кофа – друга ваза не би го износила.

КАЛИНА гледа сестра си критично, стискайки малката картичка с пожелания от изпращача прикрепена с фенси шнурче към декорацията. Самата ДАРА опулва очи.

ДАРА
Елее, Калино ма, кво е това чудо, ма!

КАЛИНА
Ти ми кажи!

Разменят си погледи. Явно темата е имала предистория.

ДАРА
(кръсти се)
Калино, казвам ти честен кръст,
-- не знам нищо за тоя букет.

ДАРА издърпва картичката от ръцете на сестра си и жадно прочита няколкото думи.

КАЛИНА
Ти си голямо момиче, оправяй се --

Става, взима две кафени чаши и ги поставя от двете страни на масата.

КАЛИНА
-- Но мен ако питаш, тая работа не
върви на добре --

ДАРА
(сядайки)
Кълна се нищо не съм направила!

КАЛИНА налива топло кафе от стъклената кана.

КАЛИНА
Кажи му кратко и ясно: благодаря за
букета, страхотен е, но си имам гадже
и така нататък, ти знаеш кво се казва
в такива моменти.

КАЛИНА си сяда на мястото. БУКЕТЪТ застава с целия си внушителен размер между двете сестри.

КАЛИНА се принуждава да измести стола, за да вижда лицето на сестра си. ДАРА не реагира в подкрепа на мнението на сестра си.

КАЛИНА
Като се замисля, най-добре щеше да е
направо да го бях върнала –

ДАРА
Бе ти луда ли си! Как ще го връщаш?!
Сигурно струва, колкото взимам на месец!
Виж го колко е красив, колко е -- колко
е -- голЯм!

CUT TO:

ГОЛЕМИ, МЪЖКИ РЪЦЕ са обхванали ракета за скуош и притиснали кордата към леко провиснало мъжко шкембе. БЕЗИМЕННИЯ ПРЪСТ на едната ръка е декориран с тежък ПРЪСТЕН

МЪЖКИ ГЛАС
Ей такова дупе, кръшно, малко. От
години в офиса не сме имали такова дупе.
Ъъ!

СКУОШ ЗАЛА, бяла и слънчева.

ДИМИТЪР, към 50, вече натежаващ мъж, играе скуош с ЕВГЕНИ, към 40, гледано конте.

ДИМИТЪР
Само тази седмица съм я сънувал
поне два пъти.

ЕВГЕНИ се усмихва и застава на мястото за сервиз. ДИМИТЪР изведнъж става сериозен.

ЕВГЕНИ
Да не те надуши Мая? Говориш
ли насън?

Бие сървиз.

ДИМИТЪР
Мая да внимава какво –

Удря.

ДИМИТЪР
-- души

ЕВГЕНИ удря.

ДИМИТЪР удря.

ДИМИТЪР
-- да не се върне там --

Евгени удря.

ДИМИТЪР
(удряйки)
-- откъдето я зех!

ЕВГЕНИ удря, ДИМИТЪР удря, ЕВГЕНИ пропуска. ДИМИТЪР се радва шумно.

ЕДЪР ПЛАН НА РАЗГЪРНАТА КАРТИЧКА. НАПИСАНО НА РЪКА

„ЗА НАЙ-КРАСИВОТО МОМИЧЕ, КОЕТО ВИДЯХ НАСКОРО...И СЕ НАДЯВАМ ОТНОВО ДА ВИДЯ”

ПЕТЪР, 25, СВЕЖ, ИНТЕРЕСЕН, ХИП-ХОП ТИПАЖ, е клекнал пред БУКЕТА, пренесен междувременно в хола на сестрите Генови. Държи картичката в ръката си. БУКЕТЪТ е по-внушителен от клeкналото пред него момче.

ДАРА влиза.

ДАРА
Какво ще кажеш, а?

Хладнокръвна до последно.

ПЕТЪР всъщност не знае какво да каже. Вероятно е притеснен от възможността някой да е подарил цветя на гаджето му.

ДАРА
Какви букети получава Калето --

ПЕТЪР с облекчение се усмихва.

ПЕТЪР
Страхотен е!

ДАРА
(чука по китката си)
Пий си кафето, че закъсняваме.

ПЕТЪР
Чакам Калина да ми налее.

КАЛИНА влиза с кана кафе. Дара театрално я прегръща. Показен израз на привързаност.

ДАРА
Тъкмо казвах на Пепи за ненадейните
подаръци, които получаваш –-

ПЕТЪР се усмихва.

Застанали една до друга, изглеждат неравностойни. ДАРА, ослепително красива, стройна, стилно облечена. КАЛИНА, в никакъв случай грозна, но захабена, по-ниска, в овехтял домашен пеньоар.

КАЛИНА не е добър лъжец. За миг се разколебава и за да не издъни сестра си, поривисто отскубва и се хвърля да налива кафе в приготвената за ПЕТЪР ЧАША.

СЪБЛЕКАЛНЯ НА СКУОШ ЗАЛА

ДИМИТЪР се облича след душ. ЕВГЕНИ препасан с кърпа излиза от банята и отваря гардеробчето си. Замръзва. ДИМИТЪР го следи с проучващ поглед.

ЕВГЕНИ хвърля бърз поглед към ДИМИТЪР, натъкнал се е на нещо в гардеробчето си. Изважда ПАПКА.

ДОГОВОР ЗА СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ

Погледът на ЕВГЕНИ бързо минава през текста, разгръща листовете, спира за малко на ФРАЗАТА „18 500 лева/месец” и стига до последна страница.

ПОДПИС на ДИМИТЪР БЛАЖЕВ И ПЕЧАТ

ЕВГЕНИ въздъхва с облекчение.

ЕВГЕНИ
Дими – благодаря ти!
(клати глава)
-- Бях започнал да си мисля, че
по някаква причина няма да го продължиш.

ДИМИТЪР мнително следи реакцията му. Физиономията му е крива, в очите му има един особен болнав блясък, същевременно пренебрежение и следа от желание да доминира.

ДИМИТЪР
А що, аз съм доволен. Малко те забавих,
но напоследък направо не смогвам --

ЕВГЕНИ стрелва ДИМИТЪР с поглед.

ЕВГЕНИ
Благодаря ти адски много!

КОННА БАЗА.

ДАРА язди КОН на повод. Явно се наслаждава. Поглежда към гаджето си.

ПЕТЪР пийва сода и я гледа щастлив отстрани.

ПЕТЪР
Супер си! Изправена, така!

Опъва рамена назад, правейки показно.

СТИЛНА, ПРОСТОРНА ТРАПЕЗАРИЯ.

Голяма маса с приготвени в единия край прибори за двама.

МАРИНА, около 30, гледана жена с меко, чаровно излъчване, седи и замислено гледа в порцелановите чинии пред себе си.

Меланхоличното изражение на жената, огромната маса и двете самотни чинии в единия ъгъл навяват самота.

Чува се шум от отваряне на врата. Стъпки.

V.O. ДИМИТЪР
Нещо не съм гладен. С Женята пихме по
една бира и се издух като плондир --

Отдалечаващи се СТЪПКИ.

МАРИНА остава за един дълъг миг загледана в нищото и спокойно започва да прибира чиниите и приборите.

ПАРК.

ЕВГЕНИ седи на пейка до МАЙКА си – чуплива, бледа старица.

Пред тях минава жена с бебешка количка.

Старата жена я проследява с поглед. Извръща се към сина си, който вдига отбранително ръце.

Наслаждават се на слънцето. Синът нарушава мълчанието.

ЕВГЕНИ
Знам, знам --

СТАРИЦАТА
Като знаеш, кво чакаш?!

ЕВГЕНИ се почесва, където не го сърби.

СТАРИЦАТА
Един мъж на 40 без жена и деца си
е чист негодник!

ЕВГЕНИ прочиства гърлото си. Опитва да смени темата.

ЕВГЕНИ
Днеска С фирмата на Димитър подписахме
за още една година.

СТАРИЦАТА
С кой?

ЕВГЕНИ
С фирмата на Димитър. На Блажеви
малкия син е шеф на голяма фирма.

СТАРИЦАТА
(отсича)
Не го знам!

ЕВГЕНИ
Бяха един етаж над нас. Преместиха
се 90та година --

ЕВГЕНИ въздъхва. Склерозата на никого не прощава. Очите на майка му се проясняват. Сетила се е.

СТАРИЦАТА
Ти още ли дружиш с тоя серсем?

ЕВГЕНИ вдига неопределено рамена.

ЕВГЕНИ
Най-важния клиент ми е.

СТАРИЦАТА
(отсича поривисто с ръка)
Халал да ти е --

ИНТЕРФЕЙС НА МЕЙЛ БРАУЗЪР. Отворен на полето за адрес на получателя.

CEO@csir.bg

ПРОСЛЕДЯВАМЕ КУРСОРА КЪМ ПОЛЕТО SUBJECT

В ПОЛЕТО SUBJECT СЕ ПОЯВЯВА ДУМАТА

„BUKET”

ИЗТРИВА ГО И НАПИСВА

„NICE SURPRISE :-)”

ИЗТРИВА ГО, НАПИСВА

„ИЗНЕ„
ИЗТРИВА ГО.

ДАРА е на работното си място и е видимо затруднена да формулира мейл до шефа си.

Става, минава през офиса и стига до кафе машината. Налива си кафе. ПИЕ.

Връща се на работното си място.

Бързо натраква един мейл, тайничко се кръсти, върху корема, за да е под бюрото и никой да не я види.

Пуска мейла.

Sending message 1

Message sent

ТРОТОАР. ШУМ ОТ КОЛИ. ХОРА.

ДАРА и КАЛИНА в обедната почивка. ГОЛЯМАТА СЕСТРА изглежда по-добре, когато е облечена и гримирана. В походката и си личи яда, който чувства.

КАЛИНА
Тоя мейл е голяма грешка.

ДАРА
Кало, аз-трябва-да-знам --

КАЛИНА спира рязко.

КАЛИНА
Какво точно искаш да знаеш? Че
шефа ти иска да ти го сложи и да
бега? Или че имаш свястно гадже,
което ще те намрази като научи?!
Кое точно не знаеш?!

ДАРА се заглежда нацупено в сестра си. Маха с ръка и се отдалечава безмълвно.

КАЛИНА
(подвиква след нея)
Не се сърди сеа! Ти си ми
най-важна – Даро! --

ДАРА завива зад ъгъла. Опира се на стената. С усилие спира сълзите си.

В този момент извърта глава настрани и вижда приближаващия се ДИМИТЪР. Съвременен герой, с шикозен костюм, твърд говор, фенси слънчеви очила. Говори делово по мобилния, крачи уверено.

Около ДАРА всичко заблестява, сякаш милиони пеперудки от светлина пърхат около девойката.

Тя бързо изтрива издайническата сълза, стекла се по бузата, изправя се в цялото си великолепие и се позиционира така, че да реализира една чудесна среща.

ДИМИТЪР с всяка крачка скъсява дистанцията помежду им.

Устните на ДАРА се разтеглят в лека усмивка.

ДИМИТЪР е на 5 крачки пред нея. Кара се на някого в слушалката.

Лицето на ДАРА е открито и приветливо.
Готова е за срещата.

ДИМИТЪР я подминава, сякаш без да я забележи.

Лицето на ДАРА се вкаменява. В тези моменти всичките ни жлези бълват секретите си, карайки ни в крайна сметка да се чувстваме объркани до дъното на съществото си.

По устните на ДИМИТЪР плъзва една от неговите тънки, ехидни усмивки. Не, той я е видял много добре. Даже прекалено добре, това е една от неговите извратени игрички. Поглежда телефона си – дисплея издава, че само се е правил, че говори с някой.

ДАРА се отърсва от шока. Отърсва се и то как. Унижението е студен душ.

Обръща се подир отдалечаващия се мъж и му вдига СРЕДЕН ПРЪСТ.

V.O.
Ядно чукане на пръсти по клавиатура.

ЛОГОВЕ от ICQ

kalina: ebi go. tiq okolo 50te sa mi qsni

foxy: sigurno ti izglejdam qko tupa 

kalina: ???

foxy: edno 4e mi kaza, ama i otdelno ne6to hi4 ne se orientiram s tezi muje

kalina: perfektno se orientirash.

foxy: ami-ami

kalina: pepi ti si go izbra 

foxy: 


КЛИНК

ПОПЪП информира за пристигнал НОВ МЕЙЛ.

ДАРА клика. Очите и се разширяват. МЕЙЛ от ДИМИТЪР.

Очите и бягат по текста. ГЛАСЪТ НА ДИМИТЪР, МЕК, ЗАВЛАДЯВАЩ. V.O.

ДАРИНА, БЪРЗАМ ДА ТИ ПРАТЯ
ТОЗИ МЕЙЛ ПРЕДИ ДА СИ МЕ
ОБЯВИЛА ЗА КРАЙНО ИРАЦИОНАЛЕН
ТИП.

ДНЕС НА УЛИЦАТА ТЕ ЗАБЕЛЯЗАХ.
МИСЛЯ, ЧЕ И ДОРИ ДА НЕ ТЕ
ПОЗНАВАХ, ПАК НЯМАШЕ КАК ДА
НЕ ТЕ ЗАБЕЛЕЖА. ТИ СИ САМОТО
ИЗЯЩЕСТВО. БЛАГОДАРЯ ТИ И ЗА
МЕЙЛА ОТ ТАЗИ СУТРИН. РАДВАМ
СЕ ЧЕ ЦВЕТЯТА СА ТИ ХАРЕСАЛИ.
ИЗБИРАХ ГИ ПОВЕЧЕ ОТ ЧАС --

ДАРА се разтрперва.

V.O. ДИМИТЪР CONT’D

-- ОТНОВО, МОЛЯ ТЕ ДА МИ ПРОСТИШ
ТОВА, ЧЕ НЕ ТИ СЕ ОБАДИХ, НО
МАЛКО ПРЕДИ ТОВА СЕ БЯХ
РАЗДЕЛИЛ С ХОРА, КОИТО ИМАТ
СЛАБОСТИТЕ ДА КЛЮКАРСТВАТ И
ДА РАЗНАСЯТ РАЗНИ ИСТОРИИ.

ИМАМ КРАТКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ТЕБ.
НАДЯВАМ СЕ ДА ТИ ХАРЕСА...
В ПЕТЪК В 14 ЧАСА ТЕ ЧАКАМ НА
ЛЕТИЩЕТО – НОВИЯ ТЕРМИНАЛ.

ДАРА поема дълбоко въздух, от вълнение изглежда като трескава.

V.O. ДИМИТЪР CONT’D

НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙ ДА СЕ ОБАЖДАШ,
ЧЕ СИ ТРЪГВАШ ПО-РАНО, НЯМАШ
НУЖДА ОТ БАГАЖ, ЩЕ СИ КУПИМ,
КАКВОТО НИ Е НЕОБХОДИМО –
ТАМ, КЪДЕТО ЩЕ ПРЕКАРАМЕ ТОЗИ
НЕЗАБРАВИМ УИКЕНД --

ДАРА е като ударена от гръм.

ЗАСТИНАЛОТО ИЗРАЖЕНИЕ остава, докато офиса около нея изчезва и бива заменен от СПАЛНЯ. ОСКЪДНО ОСВЕТЕНА

ПЕТЪР целува ДАРА по корема, която е в мислите си далеч от тази спалня.

Устните на ПЕТЪР поемат надолу...

Пасивността на ДАРА се сменя с раздразнение.

ДАРА
Не съм в настроение --

ПЕТЪР не спира.

ДАРА
Престани, моля те!

ПЕТЪР здраво е заорал между краката и.

ДАРА
Пепи, стига!

Тя рязко отблъсква главата ПЕТЪР, става, намята нещо и излиза.

ПЕТЪР е жалък в недоумението си.

КУХНЯ. ОСВЕТЕНА ОТ УЛИЧНИТЕ ЛАМПИ.

ДАРА влиза. Налива си вода. Сяда и пие.

Подсмърча леко.

Поглежда към вратата.

КАЛИНА, чорлава я гледа в полусъница.

КАЛИНА отива до шкаф, отваря и изважда бутилка алкохол.

КАЛИНА
Искаш ли?

ДАРА
Ц --

КАЛИНА си налива и сяда от другата страна на масата.

Отпива с тихо посръбване.

ДАРА подсмърча.

КАЛИНА
Само за едно те моля
(отпива)
-- да се пазиш --

EXT. ПАРКИНГ НА ТЕРМИНАЛ. ЛЕТИЩЕ. ПРЕКРАСЕН ЛЕТЕН ДЕН.

Такси спира пред централния вход на ЗАМИНАВАЩИ. Дара излиза, и се шмугва в сградата.

FADE TO BLACK

ТРИ БЪРЗИ СЦЕНИ

1. КАЦАЩ САМОЛЕТ НА ФОНА НА ЗАЛЕЗА.

2. ЕВГЕНИ ЗВЪНИ НА ВРАТА

3. ПЕТЪР ЗВЪНИ НА ВРАТА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЦЕНИТЕ

1. ЛЕТИЩЕТО Е НА МОРЕТО

2. МАРИНА ОТВАРЯ НА ЕВГЕНИ

3. КАЛИНА ОТВАРЯ НА ПЕТЪР

FADE TO BLACK

FADE OUT

ИЗИСКАН РЕСТОРАНТ С ИЗГЛЕД КЪМ МОРЕТО

Келнерът носи красиво аранжиран десерт. ДАРА с възхищение го посреща. Пред Димитър масата е чиста, явно няма да има десерт.

ДИМИТЪР
(припряно)
Сметката моля!

ДАРА вдига за кратко поглед притеснена от тази проява на нетактичност да се иска сметката преди да е приключила тя.
ДИМИТЪР се усмихва псевдо-чаровно.

ДИМИТЪР
Нямам търпение да се качим горе --

ДАРА се засмива блгосклонно.

ХОЛ.

МАРИНА Е ВЪЗСЕДНАЛА ЕВГЕНИ НА ДИВАНА. ПОЛУРАЗСЪБЛЕЧEНИ. ПИЯТ ШАМПАНСКО. ЖЕНАТА ЛЕКО СЕ ПОКЛАЩА – НЕЯСНО ДАЛИ СА ОЩЕ В ПЕТИНГА ИЛИ В СЪЩИНСКАТА ЧАСТ...

ЕВГЕНИ
Мислила ли си дали искаш деца?

МАРИНА се засмива жизнерадостно.

ЕВГЕНИ се засмива след нея.

МАРИНА
Мислила съм --

ЕВГЕНИ
И?

Бърка с пръст в шампанското и бавно се намазва по зърното.

МАРИНА бавно се навежда и засмуква шампанизираното зърно.

МАРИНА
Децата не са за мен --

ЕВГЕНИ
(с пресекващ глас)
Как така не са за теб?

МАРИНА
(изправя се с крива усмивка)
Децата са досадни и изнервящи!

ЕВГЕНИ се усмихва неопределено. Отпива. Няма да го огрее с децата.

ХОЛА НА КАЛИНА И ДАРА

ПЕТЪР, е стиснал глава с ръце. КАЛИНА безидейна стои настрана.

ТЕЛЕФОНЪТ на ПЕТЪР звъни.

Той трескаво го изважда, но се разочарова, когато вижда, кой се обажда. Вдига.

ПЕТЪР
(вяло)
Маме?

(beat)

ПЕТЪР
Не, още не се е обадила --

Хвърля поглед към КАЛИНА.

ПЕТЪР
-- Не, и тя не знае --

На КАЛИНА и става неудобно – тя много добре знае къде се намира сестра и.

ПЕТЪР
(въздишайки)
Калина вика да не се обаждаме още --

(beat)

ПЕТЪР
ОК, айде чао. Ще ти се обадя, да. Чао --

Оставя телефона, въздъхва.

ПЕТЪР
Майка ми вика да се обадим в полицията --

КАЛИНА нищо не казва.

С поривисто движение ПЕТЪР започва да набира номер. КАЛИНА застава до него и слага ръка върху неговата.

КАЛИНА
Пепи!

ПЕТЪР разбира, че ще се случи нещо важно. Оставя КАЛИНА да изземе леко телефона от ръката му.

КАЛИНА сяда до него. С усилие се владее, взима ръцете му в своите. Милва го по бузата.

КАЛИНА
Дара е на морето -– с шефа си --

ПЕТЪР вдига рязко зачервените си очи към нея. Поглежда към ъгъла, към БУКЕТА.

КАЛИНА хапе устни.

КАЛИНА
От него е --

БАНЯ. ЗАДИМЕНА ДУШ-КАБИНА

Струйка кръв се стича към сифона. ДАРА се е облегнала с отчаяно изражение на стената.

ХОТЕЛСКА СТАЯ. ВЕЧЕР. МУЗИКА ОТ ТЕЛЕВИЗОРА.

ДИМИТЪР, във ведро настроение, припява песента от тивито, проснал се напреки на леглото като тюлен. Само по слипове. Гол изглежда отблъскващ.

Става и отива към гардероба. Минавайки почуква по вратата на банята.

ДИМИТЪР
Ехо --

От вътрешния джоб на сакото си, с което е пътувал изважда блистер Виагра. Взима едно хапче, след катър размисъл, взима още едно.

Връща се в леглото. Намества се удобно. Сваля си слиповете. След кратък размисъл се покрива с чаршаф.

Вратата на банята бавно се отваря. ДАРА излиза увита цялата в хавлии и кърпи. Плахо приближава към ДИМИТЪР. Присяда на края на леглото.

ДИМИТЪР я оглежда критично.

ДИМИТЪР
Какво има?

ДАРА
Дойде ми --

ДИМИТЪР неволно изръмжава и става неспокоен. Разтрива ръце, разтрива ръце една в друга. Изръмжава пак. Сяда в леглото.

ДАРА
-- Неочаквано --

ДИМИТЪР изръмжава в отговор. Странно как го избива разочарованието.

Поривисто взима дистанционното и спира телевизора.

МЕЛЧАНИЕ

НЕЛОВКО МЪЛЧАНИЕ.

ДАРА
Моля те кажи нещо.

ДИМИТЪР изръмжава за пореден път. Въздъхва. Пуска телевизора.

ДИМИТЪР
Нищо де, нищо. Какво толкова? --

Засмива се нервно.

ДИМИТЪР
Пак ще си прекараме много добре.
Досега си прекарваме чудесно, а?
Чудесно си прекарваме --

ДАРА го поглежда, готова да се разплаче. Кима утвърдително и неубедително.

ДИМИТЪР
Я стани! Стани – стани!

ДАРА става.

ДИМИТЪР
Я махни тая чалма от главата!

ДАРА маха кърпата от косата си.

ДИМИТЪР изръмжава одобрително. Поляга обратно на леглото.

ДИМИТЪР
Хайде сега бавничко свали хавлията --
до кръста. Не надолу. Няма да се
притесняваме, нали така --

ДАРА с неудобство сваля хавлията и оголва гърдите си.

ДИМИТЪР изръмжава одобрително. Поглежда над шкембето към слабините си.

ДИМИТЪР
Глей, глей кво става тук --

ДИМИТЪР с театрален жест отмята чаршафа.

По някаква извратена логика това трябва да е признание за красотата и сексапила на Дара.

ДИМИТЪР
Ахаа!

Дара започва да диша учестено. Но не от възбуда.

ДИМИТЪР се разкрачва гротескно и я подканя с ръка.

ДИМИТЪР
Ела де, ела!

ДАРА плахо пристъпва напред.

ДИМИТЪР
(сочейки се към мъвкото достойнство)
Глей как се е наперил, а! Само
като те видя, хаха! Ела, ела!

ДАРА пристъпва още крачка напред.

ДИМИТЪР
Клекни сега, клекни де.

Кляка пред него с наведена глава.

ДАРА POV
Погледът и тръгва от стъпалото с конвулсивно свиващи и разгъващи се пръсти, косматите дебели крака, словете тлъстина на корема и гърдите и през шкембето спира на лицето му.


ДАРА
(почти без глас)
Моля те да загасиш лампата --

ДИМИТЪР вдига глава от възглавницата и втренчено се заглежда в ДАРА.

ДИМИТЪР POV
Красивото и бледо лице на ДАРА наполовина скрито зад шкембето.

Един дълъг миг по всичко изглежда, че ДИМИТЪР ще се ядоса, но изведнъж изражението му се смекчава и той протяга ръка към нощната лампа.

И замръзва.

Потръпва.

ПОТ избива по челото му.

Хваща се за лявата предмишница.

Започва да дища често.

ДАРА скача назад като ужилена.

ДИМИТЪР
(пресипнало)
Викай! Бърза! Помощ!

ДАРА опулва очи.

ДИМИТЪР
(пресипнало)
Не гледай тъпо, ма, викай Бърза Помощ --

ДАРА се разревава и панически избягва от стаята. Както си е по хавлия.

КРАЙ

ЧЕРЕН ЕКРАН

Не още.

ЕКСТАЗ.

ПЕТЪР чука Калина на кухненската маса.

КРАЙ!!!

Яка чалга за финал


Yossarian
writer.bg@gmail.com

Най-добрите интернет снимки за 2007

Ники Миленков от Уникредит Лизинг ми изпрати тези няколко слайда тази сутрин, с което ми направи деня.

И тъй като мейла от известно време не е най-подходящ за споделяне, го пускам направо в нета :-)


Най-добър ландашт (отворен)


Най-добър ландшафт (затворен)


Най-добър ърбан ландшафт


Най-добро менте


Най-добра ad hoc снимка


Най-добър човешки ландшафт


Най-добра снимка "сред дивия живот"


Кученце


Котенце


Улични графити


Графити върху тела


X-Treme спорт


Най-добра снимка за транспорт и придвижване


Най-любима на мъжете


Най-любима на жените


Специална за отбелязване


Чест


И....


НАЙ-ДОБРА ГЛОБАЛНА СНИМКА