От стискане да се на*каш

Януари 2000, Плевен.

Отбивам военната си служба в центъра за подготовка на новобранци Плевен. Студено, снежно. Малко след клетвата се разхождам с един друг войник из центъра на града и се чудим с какво да си загубим времето – основно състояние в българската армия.

Аз спирам да си оправя кубинката, стъпва на една кашпа за удобство и другият войник, родом от Долна Митрополия (тоест местен), се засмива: това беше любимата кашпа на предишния кмет. !. Знаех, че към онзи момент Найден Зеленогорски е кмет на Плевен. Момчето ми обясни, че Румен Петков бил предишния кмет.

В смисъл? Как любимата кашпа!? Ами излиза ей от онзи ресторант, посочва ми, вади го и се изпикава в тази кашпа. Почеса се, знаеш ли, той всъщност и в един шадраван обичаше да пикае. Ма като се замисля, май е опикал целия център. Посмяхме се. Що за животински начин да маркираш територия! Е, нали вече не е кмет, има някаква утеха, бърборихме си. Почти мигновенно забравих името Румен Петков и неговия слаб мехур, и кучешки навици.

Януари 2001, София.

След като приключих с милитаристичните девет месеца от моя живот, започнах работа в банка. В банките доста често се налага да се работи до късно. Една вечер, беше към 9, се прибирам към къщи. Пътят ми минава покрай хотел Шератон. Гледам, един мъж на възраст пикае в една кашпа, а до него притеснено пристъпва жена във вечерна рокля. Отначало беше с гръб към мен. Притеснен от шумна тайфа младежи, които се задаваха от другата страна, мъжът се извъртя, при което описа една грациозна дъга, опика роклята на жената, и ми се яви в цял ръст на 3 метра от мен – Иван Славков.

Аз тактично подминах. Логично си спомних и за бившия кмет на Плевен. Заключих, че живея в общество, в което само оскотелия клошар, който живее в трафопоста, и човек от елита могат да бъдат видени да пикаят по кашпите в центъра на града. Човек постепенно разбира в каква среда живее...

2001-2005. София.

После дойде царят. Хората имаха надежда, после тя им беше изтръгната с ръждасял ченгел. Бойко водеше точна статистика на избитите по улиците. Изразът „заради икономически интереси” стана мантра.

Отново съвсем случайно, от една пресконференция по телевизията, научих, че Румен Петков е на нов пост в БСП. За пореден път реших, че в тази партия нещо не е наред, щом провалили се кметове с просташко държане, могат да заемат висок пост в централните структури. После прочетох в един анализ, че основната добродетел на Петков била лоялността. Връзва се, казах си: да пикаеш по кашпите и лоялността са елементи на поведението, характерни и очаквани от кучешката порода.

От един друг анализ на capital.bg преди последните парламентарни избори разбрах, че Румен Петков ще бъде министър на вътрешните работи, ако БСП спечели. Там също така се споменаваха и причините: отново тази лоялност, близостта до ДПС (бе, тези забравиха ли кой ги ринеше като гюбре към Турция края на 80те?) и изключителното преобразяване – никакви пиянски оргии, никакви уринирания на обществени места, винаги чист и спретнат, ведър и усмихнат – политик от нов тип – почти столичанин.

Аз лично не се хванах. След като на 45 си простак, на 50 няма как да си нещо друго. Освен ако не изстрадаш нещо силно... Естеството на нещата е такова. От момента, в който започна да се появява по телевизията, оттогава Румен Петков създав у мен впечатлението за човек съвсем непригоден за Нова България – протеже на Луканов, с ценностна система от 70те години, никакъв чужд език, с псевдо-чаровно държане, което се отличава с кръчмарски тарикатлъци, липсата на идеи е заместено от безкрайно папагалско повтаряне на някакви ЕС-мантри.

2005 – 2008. България.

Аз може да не съм се хванал на въдицата, но болшинството от българските избиратели се хванаха. Започвам да си мисля, че смисълът на изборите в България е, че гражданите излъчват някого в панически страх, че няма да има кого яростно да псуват.

Като резултат от поредния риболов, човекът отговарящ за Вътрешните дела и ред в държавата България е Румен Петков. Тайно милеещия по старото време, неспособния да прегърне и осмисли новото, ненамиращия общ език с новите ни европейски партньори, странящия от тази ценностна система трябваше да менажира преход към всичко това, което е неспособен да приеме.

Още като го направиха министър си помислих – този застаряващ мъж с жълтеникаво лице, вероятно заради чернодробни проблеми, чужд на моето поколение като култура, ценностна система и мироглед, се стиска толкова години и се представя за такъв какъвто не е. Тези, старите чичовци, имат тенденция към безпредел, в момента, в който биват овластени. Този просто ще се улее, саморазпори, и самоунищожи. И така се случи...

Откъс от манифест на комунистическата партия. Маркс & Енгелс, първата половина на 19 век

Думата БУРЖОАЗИЯ и производни, е замeстена с думата ИНТЕРНЕТ и производни.

“Всички застинали, закостенели отношения заедно с придружаващите ги осветени от векове представи и възгледи се рушат, всички новосъздадени остаряват още преди да се вкостенят. Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свято се осквернява и хората най-сетне са принудени с трезви очи да погледнат своето положение в живота.

Нуждата от все по-широк пласмент на продукти разпространява ИНТЕРНЕТ по цялото земно кълбо. ИНТЕРНЕТЪТ навсякъде трябва да произведе, навсякъде да се настани, навсякъде да установи връзки.

Чрез експлоатацията на световния пазар, ИНТЕРНЕТЪТ превърна производството и потреблението във всички страни в космополитни. За голямо огорчение на назадничаво мислещите тя изтръгна изпод нозете на промишлеността националната почва. Старите национални отрасли на промишлеността са унищожени. Изтикват ги нови индустрии, чието въвеждане е въпрос на живот за всички цивилизовани нации - индустрии, които вече не преработват местни суровини, а суровини от най-далечни земи и чиито продукти се употребяват не само в самата страна, но и във всички части на света. На мястото на старите потребности, задоволявани с местни продукти, възникват нови, за задоволяването на които са необходими такива от най-далечни земи и най-различни климати. На мястото на старото, местното и националното самозадоволяване и затвореност идва всестранна размяна на стоки услуги и всестранна зависимост на нациите една от друга. Това еднакво важи както за материалното, така и за духовното производство. Духовните произведения на отделните нации стават общо достояние. Националната едностранчивост и ограниченост става все по-невъзможна и от многото национални и местни литератури се образува една световна литература.

С безкрайното усъвършенстване на всички средства за производство, с безкрайно улеснени съобщения ИНТЕРНЕТЪТ въвлича в цивилизацията всички народи, включително и най-варварските. По-ниските цени са тежката артилерия, с която се събарят всички китайски стени, чрез които капитулира и най-упоритата омраза на варварите към чужденците. Всички нации се принуждават да усвоят ИНТЕРНЕТ-индустрия, ако не искат да загинат, принудени са да въведат у себе си така наречената цивилизация, т.е. да станат ИНТЕРНЕТСКИ. С една дума, ИНТЕРНЕТ си създава свят по свой образ и подобие.”

Мюзикълът се завръща?

Беше в късния соц, по кината вървеше "All that jazz" на вече покойния Боб Фос, в една новогодишна вечер излъчиха Singing in the rain, имената на Фред Астер, Джинджър Роджърс, Джийн Кели бяха вече чувани, по книжарниците са появи една дебела енциклопедия със заглавието Мюзикъл, руснаците извадиха няколко наистина яки филма от 60-70те. С един приятел с часове си говорихме за мюзикъла, защото и двамата бяха пленени от тази форма на разказване на историйки чрез песен и танц. Поради това, че соц Бг беше доста изолирана от всякакви модни течения, от енциклопедията разбрахме, че всъщност мюзикъла е мъртъв там откъдето идва - САЩ.



След като киното и пеещите актьори се разделили, всеки си заживя доста сполучливо насаме: киното го удари на екшън, а Музикалния театър стана притегателен център за творци и публика, не толкова масово, но затова пък псевдо-елитарно (като студент в Германия си спомням, че билетът за Котки беше 180 марки и се записваш за представление след 3 месеца).

Вплитането на музикални и танцови елементи във филмово повествование беше използвано от много артисти от тогава насам; Майкъл Джексън, Куентин Тарантино - голям фен на мюзикъла, но само ей така, като елемент.

Сега обаче като че ли се задава следващата голяма вълна на Мюзикъла. Евита с Мадона и Антонио Бандерс преди няколко години повлече крак, 2007ма Джони Деп игра в Sweeny Todd, в момента по българското HBO върви много як мюзикъл Наемът. Определено се забелязва раздвижване.

Анализарайки ситуацията, навремето в Холивуд мюзикълите стават предпочитани в залеза на уестърните. Просто душата на хората се насища от насилия и търси успокоение. И това поражда новата мода. Но сегашния мюзизъл е доста по ърбан...



Ако питате мен, това са два абсолютно еднакви клипа, но индексирани през времето :-). Наистина сме други хора...

Файлетон: разговор между президенти

Разговор по телефона между президентите на Република България и Руската Федерация.

Руский президент: Гоць, блядь, независимое Косово, да?!

БГ президент: Ваше превъзходителство, господин Президент на Руската Федерация, умоляваме Ви да разберете нашата пазиция, ние сме член на Европейския съюз и като такива...

Руский президент: Хм!

БГ президент: Според нас няма дилема в старото ни приятелство с Ваша Великая Гасударства и новото ни членство в Европейския саюз.

Руский президент: Гоць!

БГ президент: Да?

Руский президент: Пашол на *уй!

БГ президент: Господин Медведев...!

Руский президент: Не Медведев! Владимир!

БГ президент: Госпади, мислех, че говоря с Президента на Рассия.

Руский президент: Так точна!

БГ президент: Не разбирам, нали имаше избори...?

Руский президент: Гоць!

БГ президент: Да?

Руский президент: Пашол на *уй! США терают живительние силь нацию за вьйборъй. Руские рациоанальние - раз, два, всьо.

БГ президент: Очен харашо, Валодя.

Руский президент: Гоць!

БГ президент: Да ходя на *уй?

Руский президент: Не ругай! С рускьм президентом говориш.

БГ президент: Извините! Виноват!

Руский президент: Такк точчна! Пачему дали шиптарьим независимост?

БГ президент: Действаме по заповед отгоре. Ако беше до нас самите, никога не бихме се съгласили.

Руский президент: Гоць! Пашол на *уй! Я даю запаведьи здесь.

БГ президент: Знаете ли, от одеве ви слушам да използвате име, което аз самият не използвам от 1989-та.

Руский президент: Хаха! Преродился восемдесятдевятаму, что ли?...Блядь!

БГ президент: Между другото, Косово е 100% енергийно зависимо от нас, а ние сме 100% зависими от Вас...

Руский президент: Предлагаеш въйключить все балканским педерастам? хахаха. Вот ета идея! Но Газпром не будь счастливьйм, блядь!

БГ президент: Не виждам особен смисъл. Ние плащаме най-високите цени в цяла Европа. Сигурно си спомняте, с вас договорихме сладка сделчица, тъй като ние взимаме пари от ЕС, за да ги даваме на Вас, ни беше все едно на каква цена ще се договорим, затова ударихме тавана и веселко се смяхме, хахаха.

Руский президент: Нада координиравать с Путину. Я об етом ничево не знаю, блядь!

БГ президент: ??? Не говоря ли с Владимир Путин???

Руский президент: Гоць!

БГ президент: Да?

Руский президент: Пашол на *уй! У нас вьйбарьй бьйли, блядь! Руский народ вьйбрал меня - Дмитрий Медведев президент Рассийской Федерации. Тьй аб етом услъйшал?

БГ президент: Но моля Ви се, господин Медведев, аз пръв Ви изпратих поздравителна телеграма....Мисля, че беше цял ден преди деня на изборите...

...

Руский президент: Что ета? Сарказм, блядь?!!!

БГ президент: В никакъв случай, опазил ме Бог!

Руский президент: Господ Бох не опазит тебя от меня, Гоце! Твоя душа мая, блядь!

БГ президент: Но господин Президент, това са доста силни думи. Ние сме все пак представители на две суверенни държави...

Руский президент: Маленкое суверенное гасударство?! Вот такое я никагда не увидел. Хаха. Гоць, тъй балхарский шут!

БГ президент: А вие защо собствено се противопоставяте на независимостта на Косово.

Руский президент: Я собствено, против шиптаръйм ничево не имею. Как мъй руские гаварим, ничево не притежают, но хатят сами притежают. Ну блядь, сербьй нас так папрасили.

БГ президент: Сърбите утре и безплатен нефт ще поискат.

Руский президент: Ето невазможно! Мъй уже дагаварились, что противопоставимся независимости шиптаръйм, если они с нами пакупают, а не с Набукко.

БГ президент: Разбирам. Те си удържаха на думата, но Вие не успяхте.

Руский президент: Гоць, блядь, а сказал ПРОТИВОПОСТАВИМСЯ, не ПРЕДОТВРАТИТЬ.

БГ президент: Извинете, нещо съм уморен, не внимавам.

Руский президент: А нада. С рускьйм народам говориш. И Гоць, не забъйвай, весь мир так устроен, что адин мужик адно имя и адин гаспадар имеет. А тъй блядь, адин раз Гоце, патом Хеорхи, не знаеш кто нада осчасливить - Расия или Европъй. Вот ета ничево харошево кроме шизофрения не принесьот, блядь!

Формула 1 - новият сезон стартира този уикенд

Този уикенд в Мелбърн, Австралия стартира Ф1. Ние, феновете, да си пожелаем страхотен сезон. Накрая само един ще е шампион, но шоуто ще е за всички.

Сезон 2007 беше страхотен. Наистина! Казва ви го човек, който е фен на ф1 от 1992 година. През изминалите години съм се нагледал на много неща и все със специалното участие на един фактор - дъждът :-). Когато Господ отвърти кранчето, стават страхотни състезания. Още си спомням Сена на Донингтън, Шумахер във Франция, Алонсо на Хунгароринг 2006та и пак Алонсо на Нюрбургринг миналата година. Беше невероятно!

Have fun!

Ego sucks...

Не харесвам списание Его. Не го харесах още от пръв поглед, когато беше представен на годишното събиране на АРА в НДК миналата година, не го харесах и сега, когато си го купих заради Фернандо Алонсо. В НДК-то беше гратис и се ядваше някак си, а сега се изръсих 5 лева основно за "Ексклузивно Александър Бойчев с АЛОНСО", за да разбера, че заглавието на основното стори е подлъгващо, невярно и нечестно поднесено. Всъщност няколко минути, след като си купих списанието и го разлистих, се раздразних яко.

Замислих се и раздразнението мина в бяс.Основно на себе си. По-огромненичав глупак от мен няма. Ето и причините:

Първо.
Аз съм голям фен на Егоист, мир на праха му. Според маркетинговия вопъл на Мартин Захариев, момчетата, които са чели Егоист са пораснали и ще минат на Его. Къде останаха момичетата, които харесваха Егоист? Те сега си имат Elle, Cosmopolitan etc, а Марто срещу тях не иска да скача :-). Wise marketing ass. Всъщност не чак толкова. Първият брой на Его лансираше топ 50те мъже на България. Още тогава разбрах, чe това списание няма да го бъде. Пичовeте, които четяха Егоист имаха напрек, малко елитарен и циничен, поглед на живота. Но, поне според мен, бяха честни и естествени и друго важно - искаха да променят (повлиаят) света или средата около себе си. И сега Его ни показва 50 посткомунистически, мейнстрийм, конформистки, естаблишмънт кавала, които са архиопоненти на Егоист почивете. Това е значително разминаване.

Второ.
За конкретния брой на Его разбрах от смешните плакати разлепени по гофрираната, ръждясала, ламаринена ограда на един строеж. За малко да си помисля, че Фернандо Алонсо е бил кандидат на последните общински избори без да съм разбрал. Така де - кой използва този рекламен метод още? Още по-малко лайфстайл списание, фрашкано до горе със скъпи часовници и яхти. И без уебсайт. Даже ми стана малко смешно. Това е голямо падение.

Трето.
Егоист ме развличаше, забавляваше и винаги научавах по нещо ново. Авторите на Егоист пишеха за свои изживявания - не компилираха чужди работи. От любов към спорта изчетох повечето Его материали. Сашо Бойчев не е бил и в един град с Алонсо по едно и също време. Плещи разни работи, дето съм ги чел от специализирани F1 сайтове преди месеци. За всяка тема в тузарското мъжко списание Его, аз имам поне по 3 RSSa на блогове, където блогърите пишат хем по-добре, хем описват лични изживявания. Това е смразяваща безпомощност.

В крайна сметка, списание Его е една диплянка за принт рекламки. Забравям го и повече не се ядосвам. А съм му точно в афиширания таргет на Мартин...

РЕКЛАМО - САПИЕНС

Гледайки рекламите, човек стига до следните няколко извода:

Kосата на човек никога не е както трябва, тя или е много суха или е, много мазна, или е слепнала и няма обем или е много бухнала и трябва да се смачка. Винаги има пърхот - обилно. Ако е къдрава трябва да се изправи, ако е права - да се накъдри.

В устата му е леш - бъка от бактерии, които трябва да се стържат с нещо като ренде, никога няма свеж дъх, има микропукнатини по зъбите, бори се с парадонтоза по венците и с постоянно променящо се ПеХа.

Парите никога не му стигат и затова трябва да тегли много кредити.

Винаги страда от запек и диария едновременно, а това явно провокира хемороидите му.

Не може да го вдигне без една шепа хапове...и дузина тъпи метафори маскиращи импотентността му.

Рекламо-sapient живее в много мръсна къща пълна с бактерии, а децата му са цапат като прасета. Но вместо да им тегли един пердах, той с любов ги съблича и щастливо се завтича към пералнята.

Непрекъснато е в движение и когато дойде месечният цикъл (при женските индивиди) се притеснява, с извинение, да не се омаже.

Страшно много говори по мобилния телефон. Напоследък много модерни са безплатните разговори по стационарния - нещо ми се губи смисъла от рекламата в този случай (какво ли чаткам аз от маркетинг)

Страда от някаква емоционална нестабилност, тъй като все го убеждават, че това бил неговият глас, когато не е. А едни други му втълпяват, че доброто тепърва предстои, без да уточняват кога - такава безскрупулност и комунистите не си позволяваха - те бяха фиксирали 1995 за настъпване на безпределния рай на справедливото благоденстващо общество.

Обикновено преглеждат зъбите му все неочаквано на обществени места - насред пазара или насред супер-маркета.

Подът му е нещо средно между гробище и бойно поле, осеяно с трупове на хлебарки и други злощастни, изтребени до крак. Може би това има някаква връзка с факта, че бебето му пишка в синьо, което пък много прилича на мензиса на майката на бебето.

Всеки път когато свирука с уста отнякъде се появява един мускулест плешив фен и изчиства банята/кухнята/пода в хола и каквото там му скимне.

Когато не страда от простуда, грип, запушен нос - има проблеми с простатата, а в случаите,в които е жена, пие някакви съмнителни хапчета за възвръщане на щастието и паметта. Намират се в прясно окапала есенна шума.

Най-добрите приятели на рекламо-сапиенса дебнат да му прецакат свалката с най-яката мадама, която последния е на път да забучи не къде да е, ами в супера. Той им прощава като пие бира с тях. На въпроса, ае що така? Отговорът е малко като мантра - мъжете знаят защо.

Живее в непрекъснат страх, че съседката ще почисти по-бързо. Чат-пат пробва по някоя свалка със същата съседка.

Кафето от вакуумирана опаковка помпи цици и други такива мурафети.

Според него Кока Колата се произвежда от Дядо Коледа, който има и спедиторска компания, за да я разнася като амбулантен търговец.

Убеден е, че йогурта всъщност е кисело мляко, патентовано от Хан Аспарух.

Винаги гледа мача по телефона, защото обожава да не може да го гледа по телевизора.

В заключение: ЕйчЕс държи лешояд във всекидневната, комари или поне прасе в спалнята, хлебарки в кухнята, кон в банята, микроби в тоалетната, импотентен е, грипав и задлъжнял до гуша, с деца-мърлячи и съпруга, която му поднася полуфабрикати за вечеря, със съпруг, който аха се е навел и се е сецнал....