Мюзикълът се завръща?

Беше в късния соц, по кината вървеше "All that jazz" на вече покойния Боб Фос, в една новогодишна вечер излъчиха Singing in the rain, имената на Фред Астер, Джинджър Роджърс, Джийн Кели бяха вече чувани, по книжарниците са появи една дебела енциклопедия със заглавието Мюзикъл, руснаците извадиха няколко наистина яки филма от 60-70те. С един приятел с часове си говорихме за мюзикъла, защото и двамата бяха пленени от тази форма на разказване на историйки чрез песен и танц. Поради това, че соц Бг беше доста изолирана от всякакви модни течения, от енциклопедията разбрахме, че всъщност мюзикъла е мъртъв там откъдето идва - САЩ.



След като киното и пеещите актьори се разделили, всеки си заживя доста сполучливо насаме: киното го удари на екшън, а Музикалния театър стана притегателен център за творци и публика, не толкова масово, но затова пък псевдо-елитарно (като студент в Германия си спомням, че билетът за Котки беше 180 марки и се записваш за представление след 3 месеца).

Вплитането на музикални и танцови елементи във филмово повествование беше използвано от много артисти от тогава насам; Майкъл Джексън, Куентин Тарантино - голям фен на мюзикъла, но само ей така, като елемент.

Сега обаче като че ли се задава следващата голяма вълна на Мюзикъла. Евита с Мадона и Антонио Бандерс преди няколко години повлече крак, 2007ма Джони Деп игра в Sweeny Todd, в момента по българското HBO върви много як мюзикъл Наемът. Определено се забелязва раздвижване.

Анализарайки ситуацията, навремето в Холивуд мюзикълите стават предпочитани в залеза на уестърните. Просто душата на хората се насища от насилия и търси успокоение. И това поражда новата мода. Но сегашния мюзизъл е доста по ърбан...



Ако питате мен, това са два абсолютно еднакви клипа, но индексирани през времето :-). Наистина сме други хора...